Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Двамата се обърнаха и погледаха как каретите трополят край тях по посока на близкия басейн, където светлините бяха меко виолетови в нощта. Далинар присви очи и видя да се приближава колата на Рутар. Върховният принц беше загубил всички Брони и Мечове с изключение на собственото си Острие. В бъркотията бяха успели да отрежат дясната ръка на Садеас, ала главата си оставаше. А тя беше отровна.
Другите Върховни принцове не бяха по-малко трудни от Садеас. Противяха се на Далинар, понеже искаха нещата да вървят лесно, както навремето. Засищаха се с богатствата и игрите си. Празненствата го показваха пределно ясно с екзотичните храни и пищни одежди.
Самият свят отиваше към края си, а алетите се веселяха.
— Не бива да ги презираш — рече Навани.
Далинар се свъси още повече. Навани го разбираше твърде добре.
— Чуй ме, Далинар — рече тя и го обърна, за да я погледне в очите. — Излязло ли е нещо добро, когато бащата мрази децата си?
— Не ги мразя.
— Презираш разточителството им и малко ти остава да презреш тях самите. Те живеят както знаят, както обществото ги е научило, че подобава. Няма да ги промениш с презрение. Ти не си Шут; работата ти не е да им се надсмиваш. Работата ти е да ги прегърнеш, да ги насърчиш. Поведи ги, Далинар.
Той пое дълбоко дъх и кимна.
— Ще ида на острова за дамите — каза Навани, щом забеляза, че мостовият се връща с вестите от Пустите равнини. — Смятат ме за причудлива останка от нещо, което е по-добре да остане в миналото, но си мисля, че все пак ме слушат. Понякога. Ще направя каквото мога.
Разделиха се. Навани забърза към празненството, а Далинар се забави да чуе сведенията от мостовия. Нападението на платото беше успешно и скъпоценното ядро бе взето. Стигането до платото отне доста време — то се намираше дълбоко в Равнините, почти на предела на проучената област. Паршендите не бяха дошли да се сражават за ядрото, ала техни съгледвачи бяха наблюдавали отдалеч.
Пак са решили да не се бият, помисли Далинар, докато изминаваше последните крачки към увеселението. Какво означава тази промяна? Какво са намислили?
Мястото на празненството се състоеше от няколко направени с Превръщател острови и се намираше до Иглата. Басейнът беше наводнен по обичая и изкуствените могили се издигаха между рекичките. Водата сияеше. За да се постигне това приказно впечатление, вътре бяха потопени сфери, много сфери. Пурпурни, за да си прилягат с луната, която тъкмо се издигаше над хоризонта, виолетова и крехка.
Тук-там бяха наслагани фенери, но с по-тъмни сфери, навярно да не отвличат от сиянието на водата. Далинар мина по мостчетата до най-далечния остров — кралския, където дамите и господата се смесваха и където бяха поканени само най-издигнатите. Далинар знаеше, че тук ще намери Върховните принцове. Дори Бетаб, който току-що се бе върнал от платото, вече беше на острова. Разбира се, бързото му връщане от нападението се дължеше на това, че той предпочиташе да ползва наемни войски. Щом вземеха скъпоценното ядро, Бетаб често се прибираше начаса с плячката и оставяше хората си да се оправят сами.
Далинар мина край Шута, който се беше върнал във военните станове с присъщата си тайнственост и обиждаше когото свари. Далинар нямаше желание днес да разменя словесни нападки с него. Вместо това потърси Вама — Върховният принц като че наистина се вслуша в призивите му последния път, когато вечеряха. Може би с още малко побутване щеше да се съгласи да се присъедини към Далинар за нападението над паршендите.
Докато Далинар минаваше през острова, го следваха погледи и почваха приглушени разговори. Вече бе свикнал да очаква тези погледи, ала те продължаваха да го притесняват. Дали пък тази вечер не бяха повече? Дали не се задържаха по-продължително? Напоследък не можеше да се появи в обществото, без да долови усмивки по устните на твърде много хора, сякаш всички те участваха в някаква голяма шега, която не му казваха.
Свари Вама да разговаря с три възрастни дами. Едната беше Сиви, върховна господарка от двора на Рутар, която противно на обичая бе оставила съпруга си да се грижи за владенията им и лично бе дошла в Пустите равнини. Подсмихна се при вида на Далинар, а очите ѝ бяха пронизващи като ками. Кроежът за отслабване на Садеас почти се беше провалил, ала това се случи отчасти, защото щетите и срамът бяха понесени от Рутар и Аладар. Двамата загубиха Броненосци в боя с Адолин.
Е, Рутар и Аладар никога нямаше да минат на далинарова страна — те бяха най-силните поддръжници на Садеас.
Четиримата се умълчаха, когато Далинар отиде при тях. Върховният принц Вама присви очи в смътната светлина и го огледа от глава до пети. Зад кръглоликия принц стоеше виночерпец с бутилка от едно или друго екзотично питие. Вама често носеше от своите напитки по празненствата, независимо от това кой е домакинът. Мнозина смятаха за политическа победа да се покажат достатъчно добри събеседници, та да спечелят глътка от внесеното от него.