Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Скъпи мой Пол! — хлипа сестра му и боязливо се промъква в неговата стая в деня, когато Флорънс избяга. — Ах, тази твоя жена! Тази внезапно издигнала се беднячка! Възможно ли е неясните слухове, стигнали до мен, да са верни? Това ли е нейната отплата за безпримерната ти всеотдайност към нея, стигнала дотам, че ти пожертвува дори собствените си най-близки роднини заради нейните прищевки и високомерие? Клетият ми брат!
След тези свои думи, прочувствено напомнящи, че родната сестра не е била поканена на вечеря при първия прием в дома след сватбата, мисис Чик усърдно си служи с носната кърпа, а после се хвърля на врата на мистър Домби. Мистър Домби обаче хладно я отмества и я настанява на един стол.
— Благодаря ти, Луиза — казва той, — за тази твоя проява на сестринска любов, но бих желал разговорът ни да вземе друга насока. Когато аз реша да оплаквам съдбата си или покажа, че се нуждая от утеха, бъди така добра, Луиза, само в такъв случай да ми предложиш утеха.
— Скъпи Пол — отвръща сестра му, закрила лице с носната си кърпа, и поклаща глава, — зная колко силен дух имаш и няма да кажа ни дума повече относно тази случка, толкова мъчителна и възмутителна — мисис Чик произнася последните две прилагателни с кипящо негодувание, — но позволи ми да те попитам… макар че се страхувам да не чуя нещо, което може да ме ужаси и разстрои… за това злочесто дете Флорънс…
— Луиза! — сурово я прекъсва брат й. — Млъкни! Ни дума повече по този въпрос!
На мисис Чик не й остава нищо друго, освен да поклаща глава, да си служи с носната кърпа и да оплаква изродилите се членове на фамилията Домби, които вече не заслужават това име. Тя обаче няма ни най-малка представа дали Флорънс е замесена в бягството на Едит и я е последвала, дали е сторила твърде много, твърде малко или пък изобщо нищо не е сторила.
Той неотклонно следва своя път и таи мислите и чувствата си дълбоко в себе си, без да ги споделя с никого. Изобщо не прави опити да издири дъщеря си. Възможно е да допуска, че тя живее при сестра му или пък под собствения му покрив. Възможно е непрестанно да мисли за нея, а е възможно и въобще да не се сеща за нея. Трудно е да се познае по вида му.
Едно нещо обаче е сигурно — той съвсем не смята, че я е загубил, и не подозира истината. Не изпитва подобен страх, тъй като от висотата на своето високомерие твърде дълго е гледал на нея като на кротко, безропотно създание там долу, в низините. Колкото и да е разтърсен от позора си, той още не е слязъл на земята. Коренът е дълбок, разпрострял се е нашироко и в продължение на години се е разклонявал и е всмуквал храна от всичко, което го заобикаля. Дървото е ударено, но не и повалено.
Колкото и да прикрива своя вътрешен свят от околния — той лично смята, че околният свят за момента няма друго занимание, освен навсякъде зорко да го следи, — не може да прикрие издайническите следи, проявяващи се в хлътналите му очи и бузи, в угриженото чело, в потиснатия му и умислен вид. Макар и непроницаем като преди, все пак той е променен. И макар горд като преди, той е с подронено достойнство, иначе не би ги имало тези издайнически следи.
Обществото. Какво мисли обществото за него, как гледа то на него, какво вижда в него и какво говори за него — това е демонът, който не му дава за миг покой. Този демон не само че го съпътствува навсякъде, но и присъствува там, където него го няма. Демонът го придружава, когато се появява сред слугите, и остава зад гърба му, предизвиквайки шушукания. Той вижда как демонът го сочи с пръст на улицата. Демонът го дебне и в кантората. Поусмихва се, поглеждайки го през рамото на богатите търговци. Кима му и дърдори сред тълпата. Където и да отиде, демонът го преварва и той знае, че в негово отсъствие демонът развива най-голяма дейност. Нощем, когато се затваря в собствената си стая, демонът витае в къщата му и около нея, дочува се в стъпките по паважа, поглежда от поставения на масата вестник, фучи напред-назад с влаковете и корабите, неуморим и непрестанно зает с едно-единствено нещо — мистър Домби.
Този демон не е призрак, създаден от въображението му. Той работи в съзнанието на другите хора не по-малко, отколкото в неговото собствено. Пример за това е братовчедът Финикс, който е дошъл чак от Баден-Баден, за да разговаря специално с мистър Домби. А също и майор Багсток, който придружава братовчеда Финикс при изпълнението на тази дружеска мисия.