Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Легнах си, обзет от желанието за отмъщение. Обмисляйки въпроса, заспах и се събудих с решението да удовлетворя това желание. Писах й, но понеже исках да съм сигурен, че от писмото ми няма да се забележи любовната мъка, която ме гнетеше, го оставих върху писалищната си маса, за да го прочета по-спокойно на следния ден още веднъж. Тази предпазливост беше уместна, защото, когато го прочетох отново след двадесет и четири часа, го намерих недостойно и го разкъсах на хиляди парчета. В писмото се срещаха изрази, които издаваха слабост, любов, мъка, и които, следователно, не само нямаше да я унижат, а напротив, щяха да й дадат материал да се подиграва с мен.
В сряда писах на Ч.Ч., че важни причини ме принуждават да не посещавам повече литургиите в тяхната черква. След това съставих друго писмо до моята калугерка, което в четвъртък има същата съдба, както първото, защото при четенето му открих същите недостатъци. Струваше ми се, че изобщо не мога вече да пиша, след изтичането на десет дни разбрах, че съм твърде влюбен, за да мога да се изразявам другояче, освен както изискваше сърцето ми.
Лицето на М.М. ми бе направило такова дълбоко впечатление, че последното можеше да се изличи само от най-абстрактното от всички същества — времето. В глупавото положение, в което се намирах, изпадах стотина пъти в изкушение да отида при графиня С., за да й се оплача. Но, слава богу, че бях достатъчно предпазлив да не прекрача нейния праг. Мисълта, че калугерката сигурно изпитваше силен страх, тъй като в ръцете ми се намираха две писма, който можеха да унищожат нейната репутация и да причинят голяма вреда на манастира — тази мисъл ме доведе след десет дни най-после до решението да й върна писмата, заедно със следното писмо:
„Моля да ми повярвате, госпожо, че досега не съм ви върнал двете писма единствено поради разсеяност. Ще ги намерите приложени тук. Никога не съм помислял да изменям на характера си и да си отмъщавам по някакъв недостоен начин. Прощавам ви от сърце двете необмислени постъпки, извършени от вас, било че сте следвали неволно природата си, било че може би сте искали да се подиграете с мен. Но позволете ми да ви дам съвет да не постъпвате по същия начин с другиго, защото бихте могли да попаднете на някого, който не би бил толкова деликатен. Известно ми е името ви и зная коя сте. Но бъдете спокойна, все едно че нищо не зная. Впрочем, възможно е да не отдавате на мълчанието ми някакво значение, ако това е така, то ви съжалявам. Както можете да си помислите, госпожо, във вашата църква няма да ме видите повече, но бъдете уверена, че това няма да означава за мен никаква жертва, достатъчно ми е само да отида другаде да слушам богослужението. Все пак, трябва да ви кажа причините, поради които няма да се явявам за в бъдеще във вашия манастир. Намирам за съвсем естествено, ако към двете извършени от вас необмислени постъпки прибавите и трета, не по-малко голяма, именно, да се похвалите с геройството си пред някоя калугерка, а не желая да ви доставям материал да се смеете във вашата килия или във вашия будоар. Не намирате ли за извънредно смешно, че въпреки петте или шестте години, с които съм по-възрастен от вас, не съм загубил всякакъв срам и не съм стъпкал всякакво чувство за почтеност в краката си — или ако предпочитате да се изразя по друг начин, че съм запазил още известни предразсъдъци? На мнение съм, че съществуват предразсъдъци, от които човек не бива никога напълно да се освободи. Приемете, госпожо, тази малка поука, тъй както и аз приемам радушно тази, която вие очевидно ми дадохте само на шега. Обещавам ви тя да ми служи за ръководно начало през целия ми живот.“
Намирах това писмо доста сдържано. След като го написах, се маскирах и потърсих един форлан или риул, който не ме познава. Дадох му половин цехина и му обещах още толкова, когато ми съобщи, че е предал писмото в манастира в Мурано. Дадох му всички необходими указания и го накарах да ми обещае, че ще се отдалечи веднага, щом като предаде писмото на вратарката, дори и ако му се каже да почака. Трябва да спомена тук, че във Венеция форланите бяха прислужници, които се ползуваха с особено доверие.
Никога не се бе чувало някой от тях да е злоупотребил с доверието. Същото важеше по-рано за савойците в Париж, но всичко се променя в този свят.
Започнах вече да забравям историята, защото неволно мислех, че съм поставил между нея и себе си непреодолима преграда. Но десет дни по-късно, при излизане из операта, забелязах същия форлан със своя фенер в ръка. Без всякакво намерение го повиках и го попитах, дали ме познава. Държах маската пред лицето си. Той ме погледна, разгледа ме от горе до долу и отговори отрицателно.