Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Ритник откъм Качулката запрати другия назад, но във въздуха едната му ръка се понесе напред и в убиеца на Гвардията се заби тънко острие. Той махна, изчезна в някакъв Лабиринт, а другият, след като се приземи като котка на краката си, махна и също тъй изчезна.

Ето ги как се гонят един друг из Царствата и Лабиринтите. Качулката и Топър, взаимно ненавиждащи се врагове и съперници още от първата си среща. Дали Топър най-после ще успее там, където Танцьора се провали, и ще се издигне до върха на призванието си? Винаги Танцьора и Качулката ли ще бъдат — а той никога? Ще видим ли някого от тях отново? Лично аз се надявам да не ги видим! Опосум падна на колене и на една ръка. Гърдите му бяха задръстени. Богове! Не можеше да диша! Пробит бял дроб, сигурен беше.

— Доведете лечител — нареди Ласийн на дотичалите войници. Всъщност, тя звучеше изтощено — за пръв път. Опосум се усмихна и си рече, че ще направи от това шега, ала съзря два други крака зад мръсните окървавени крака на Ласийн — два малки момичешки крака, обути в чехли от хубава кожа.

О, не! Не! И други са можели да чакат също толкова търпеливо!

Той се надигна, въпреки че гърдите му горяха, а зрението му бе размазано. Ласийн гледаше нататък — изненадан поглед в очите, които иначе не допускаха никакъв израз, никакъв намек. Момичето жена, което два пъти бе надвивало Опосум, преди да се скрие, с окървавени дълги ками, със злобна острозъба усмивка, очите й пламнали от дива радост.

— Успях! — изрева тя, после подскочи, а ножовете й проблеснаха и отбиха прелетелите покрай Опосум тежки ками. Магията на Лабиринт я издуха наобратно и тя се загърчи, заръмжа и заразмахва ръце сред черната пръст на кратера. Отвори се Лабиринт, тя падна в него, тялото й се заразтапя и започна да се превръща в нещо друго.