Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Дали тя не предлагаше последната неустоима стръв — самата себе си, за да приключи с всичко сега и веднъж завинаги? Опосум вече знаеше, че не само той наблюдава. Тя му бе казала кой още гледа. Дебнеше я друго, още по-грижливо укрито присъствие. То чакаше от известно време. Той бе готов за появата само на един човек — такава бе цената на Ласийн. Въпросът е този човек ще посегне ли?

Разбира се, че ще посегне.

Опосум отпусна ножовете си в калъфите им, закрепени на ръцете. Сега. Трябваше да бъде сега. Това щеше да бъде последната му възможност, преди войската да е притиснала Ласийн към своите окървавени, наранени, ала победоносни гърди.

И човекът нанесе удар. Не обаче както предполагаше Опосум.

Последното нещо, което усети, беше остър удар в гърба. Падна напред, поразен от силата и внезапната ярост на този удар. Жизненоважно мигновение измина, преди очите му да се отворят отново и да видят през надигналия се прах две фигури, понесли се в изключително сложен танц.

Него търсеха — единственият, който оставаше истинска заплаха и от когото винаги щяха да си пазят гърбовете. Господар на убийците и Върховен маг на Пурпурната гвардия. Съперникът на Танцьора преди толкова много години — Качулката.

Да го гледаш беше невероятно. С извадени ножове, удряше, извърташе се, а Ласийн го спираше с ритници, насочени към гърдите и главата. Качулката мръдна с ръка и магиите от Лабиринта раздвижиха въздуха като вълни от жега само за да се разсипят в нищо пред Ласийн. Разбира се, прах от отатарал. Безполезното усилие на Качулката му докара удар по главата, от който той се завъртя в кръг. И все пак отново се изправи незасегнат и се доближи със скок. Завъртя се, нанесе поредица свръхбързи удари с обърнати ножове; Ласийн се измъкна от всичките, удряше с ръце, отблъскваше Качулката с крайчеца на краката. Ризата и панталоните й обаче висяха разкъсани — кръв я заливаше изцяло отпред и капеше от ръцете й.

Опосум реши, че може би е гледал достатъчно дълго. Стана и се отръска. Беше получил ужасен удар. Наистина, смъртоносен — и щеше да го довърши, ако не бъдеше лекуван — ала му оставаха нужните му мигове. Понеже постоянният му навик, колчем се обвиваше в Мокра, бе винаги да изглежда поне с две глави по-висок от истинския си ръст. Той извади ножовете и се включи в боя.

Наградата на Опосум бе изненадата в очите на Качулката, когато той се доближи и замахна с крак нагоре. Качулката се отмести и насочи остриета към двамата. Нито Опосум, нито Ласийн обаче се възползваха от предимството си. И двамата приклекнаха и се задоволиха само да се пазят. Главата на Господаря на убийците леко се наклони, докато обмисляше това. После очите му се разшириха.

Той се хвърли настрани, ала не достатъчно бързо, когато се появи нова фигура, изскочи от Лабиринт, удари, ритна го в страната и го събори в кратера от взрива. Новата фигура се хвърли след него — слаб като плашило човек, парцаливите му дрехи се вееха, а дългата му бяла коса бе мръсна плетеница. Той се хвърли върху Качулката и двамата се заудряха. Под ударите на краката им, от завъртанията и замитанията, от предприетите и отблъснати опити за хващане и хвърляне се надигна прах.