Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Някъде другаде, слава на боговете — ухили се К’азз, но после кимна разбиращо. — Сега, Бляскава, ние съзерцаваме рядко срещана гледка. Събиращата се мощ на една наистина разпростряла се Империя. Явно малазанците са създали истинско политическо и военно единство, докато нас ни е нямало…

Той се спря, бръчките в ъгълчетата на очите му се свиха, докато примижаваше, а устата му увисна надолу.

— Сега ние сме нашественици, Бляскава. Кюон не ни иска.

И Бляскавата облекчено издиша. Дълго сдържаната дълбоко в диафрагмата й въздишка най-после се освободи. Слава на всички богове, че той го разбира. Все още има надежда за нас.

Тя огледа убежището им — да, сега бяха останали само гвардейците и унтанският благородник, който придружаваше уикците. Дойдоха и наборниците от Баел — Преследвача, Пустошта и Кокошката. Те се присъединиха към Кайл. Заради думите на К’азз за тях, тя се надяваше, че те ще се върнат в Гвардията, ала нещо й казваше, че това вероятно няма да стане. Преследвача — разузнавач — вирна брадичка към полето.

— Много са. Чухме новините. Някаква представа кой е начело там, долу — ако изобщо има някой?

— По-добре да не се стига дотам начело да застане Мечът — обади се някакъв глас наблизо. Бляскавата се обърна — беше унтанският благородник, Рилиш.

— Защо? — попита го К’азз.

Мъжът пое дълбоко дъх, сякаш търсеше откъде да започне.

— Уикците ми разказаха какво е вършил на север, в Седемте града. Той е кръвожаден. Няма милост. Ще нареди да избият всички ви — а вероятно и уикците. Мрази ги.

К’азз не изглеждаше уверен.

— Определено се проля достатъчно кръв…

Бляскавата си спомни своята среща с мъжа — само преди ден? Изглеждаше й като преди години, в друг свят. Да, мнението на унтанеца й се стори вярно. Човек, за когото животът не значи нищо.

— Срещнах се с него заедно със Скинър — обясни тя. — При преговорите. На едно мнение съм с Рилиш като следствие от това, което видях.

— Разбирам.

К’азз сви тънките си устни.

— Да, от военна гледна точка мога да го разбера… Просто се надявах, че сме достигнали до политическо решение. Ако не сме…

И той насочи ръка към нея.

— Нека Братята съберат всички магове.

Тя кимна.

С разкрачена походка дойде един възрастен уикец с ръка на дръжката на дългия нож — гъстата му несресана сивееща коса се вееше на вятъра. Той вдигна свитата си ръка към Рилиш.

— Търсят ви на бойното поле.

Унтанският благородник се поклони на К’азз.

— До по-късно, военачалник.

К’азз леко кимна в знак на съгласие.

— Да, надявам се по-късно да разбера как сте се присъединил към уикците — несъмнено е дълга история.

Усмивката на мъжа бе тържествена.

— Предполагам, че вашата ще е много по-занимателна за повечето хора тук. Дано Бърн да бди над пътя ви.