Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Ще си седя кротко, само да мога да ти гледам очите. Имаш красиви очи.
Фриела беше наследила много неща от майка си, и не само външния вид. Тя се изсмя сладко и го погъделичка под брадичката, а той се изчерви. Майка й и младата чернокоса жена се усмихнаха.
Мат поклати глава и се заизкачва по стълбите. Трябваше да поговори с момчето. Не можеше така да се хили на всяка жена, която срещне. И да казва на Фриела, че имала красиви очи! На неговата възраст! Мат не знаеше откъде го беше взел Олвер това.
Докато се разминаваше с Нейлсийн, мъжът каза:
— Пак са се измъкнали, нали? — И когато Мат кимна, Нейлсийн подръпна острата си брада и изруга. — Ще събера мъжете, Мат.
Нерим се суетеше в стаята на Мат — триеше масата с влажен парцал, сякаш слугините вече не бяха избърсали прахта още заранта. Той делеше с Олвер съседната, по-малка стая и рядко излизаше от „Скитащата жена“. Ебу Дар беше разпуснат и нецивилизован град, така твърдеше той.
— Милорд ще излиза? — каза с печал Нерим, когато Мат си взе шапката. — В тази дреха? Боя се, че на рамото ви има винено петно от снощи. Щях да го махна, ако милорд беше благоволил да си я свали за малко тази сутрин. И съдрано на ръкава — от нож, предполагам — можех да го закърпя.
Мат го остави да му донесе едно сиво палто със сребърни ширити на маншетите и с висока яка и му подаде зеленото със златното везмо.
— Вярвам, че милорд няма да донесе поне днес кръв. Петната от кръв се махат много трудно.
Този компромис между двамата вършеше работа. Мат се примиряваше с печалната физиономия на Нерим и с мрачните му забележки и го оставяше да оправя, да му чисти и поднася неща, които по-лесно можеше да си вземе сам. В замяна Нерим се съгласяваше, макар и с неохота, да не го мъчи да го облича.
Мат опипа ножовете в ръкавите си, под палтото и в извърнатите надолу маншети на чизмите, погледна копието си в ъгъла до вратата, след което слезе долу. Копието като че ли привличаше разни идиоти, които налитаха да се бият с него като мухи на мед.
Въпреки шапката потта изби по лицето му в мига, в който пристъпи извън сянката и относителната хладина на хана. Утринното слънце можеше да мине за хубаво лятно пладне, но площадът Мол Хара беше изпълнен с хора. Отначало той остана на място, загледан намръщено към Тарасинския палат. След като Джюйлин и Том следяха отвътре, а Ванин наблюдаваше отвън, как жените все пак успяваха да излязат незабелязани? Излизаха навън почти всеки ден. След третия път Мат бе разположил мъже да наблюдават палата отвсякъде — заемаха постовете си още преди да се е съмнало. Бяха повече от достатъчно, заедно с него самия и Нейлсийн. Никой не бе зърнал и косъм от жените, но точно преди обед Том бе излязъл, за да им съобщи, че те някак си са успели да излязат. Старият веселчун направо беше пощурял и бе готов да си откъсне мустаците. Мат всъщност разбираше какво става. Просто го правеха напук на него.
Нейлсийн и останалите го чакаха мрачни и запотени. Нейлсийн опипваше дръжката на меча си, сякаш гореше от желание да го използва.
— Днес ще огледаме отвъд реката — каза Мат. Неколцина от Червените ръце се спогледаха притеснено — чули бяха историите за отсрещния бряг.
Ванин поклати глава и каза:
— Губене на време. Лейди Елейн никога не би отишла там. Айилката може би, или Биргит, но не и лейди Елейн.
Мат за миг затвори очи. Как бе успяла Елейн да съсипе един толкова добър мъж за толкова кратко време? Все още се надяваше, че като мине повечко време без вредното й влияние, Ванин ще се оправи, но вече започваше да губи надежда. Светлина, колко не понасяше благородничките.
— Е, ако и днес не ги видим, можем да забравим за Рахад — там те ще изпъкват като чучулиги сред черни косове, — но съм решил да ги намеря, та ако ще да са се напъхали под някой креват и в Ямата на ориста. Търсете по двойки, както обикновено, и си пазете гърба. Сега да намерим лодкари да ни превозят. Да ме изгори дано — да не би пък да са отишли да продават плодове на корабите на Морския народ?
За Елейн улицата изглеждаше както я бе видяла в Тел-айеран-риод. Тухлени сгради на по пет и шест етажа, с кръпки ронеща се бяла мазилка, сбутани една до друга и надвиснали над неравната улична настилка. Само че по това време на деня, със златистото слънце, печащо отгоре, сенките по тези тесни проходи напълно бяха изчезнали. Единствените разлики със Света на сънищата бяха прането, висящо от прозорците, хората — малцина навън по това време на деня, разбира се — и миризмата — воня на гнило, която я караше да се мъчи почти да не вдишва. За съжаление, всички улици в Рахад си приличаха.