Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Защо аз да не завладея царството от ръцете на това невежо хлапе? Той стори главното — изби първенците на държавата си, най-смелите и най-юначни мъже по земята му! Така сам се лиши от опита им във военните дела, сега няма кой да го насочва и подкрепя. Аз ще му напиша писмо и ще го разплача с неговото съдържание! Ще видя какъв ще е отговорът му!
И му написал писмо със следното съдържание: „В името на Аллаха, всемилостивия и милосърден! Научих какво си направил с везирите си, мъдреците и юнаците си! Ти вече нямаш сила срещу този, който те нападне, заради твоя гнет и разврат! Дано Аллах ми даде победа над тебе! Построй ми красив дворец посред морето! Ако това не е по силите ти, напусни страната си! Аз ти изпращам от Индия дванайсет отряда конници, във всеки отряд — дванайсет хиляди воини! Те ще навлязат в страната ти, ще ограбят богатствата ти, ще избият мъжете ти, ще осквернят харемите им! Техният предводител ще бъде моят първи везир — ще му наредя да разпъне стан на границата! Изпращам ти писмото си по този страж — той ще остане при тебе само три дни! Ако доброволно ми се подчиниш, ще се спасиш, ако ли не — ще те сполети това, което казах!“
Запечатал той писмото и го дал на един пратеник. Стражът стигнал до града на цар Уарадхан и му дал писмото. Царят го прочел, пребледнял, объркал се. Нямало с кого да се посъветва, на кого да се опре, кой да му помогне. Отишъл при жена си ни жив, ни умрял и й казал:
— От днес вече не съм цар, а роб на цар! — разгърнал писмото и й го прочел. Тя заплакала и заридала. — Имаш ли някакъв лек от такова дело? — запитал царят.
— Жените не умеят да воюват! — отговорила тя. — Те нямат ни сила, ни мисъл! Начините да се борави с подобни дела са мъжка работа!
Царят бил обзет от огромно съжаление и мъка за онова, което бил сторил. Дощяло му се да умре, вместо да отговори на такова ужасно писмо!
— Случи ми се заради вас онова, което се случило на яребицата с костенурките! — казал той на жените си…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН И ДВАНАЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че жените запитали своя цар:
— А какво се е случило на яребицата и костенурките?
И той заразказвал:
Приказка за яребицата и костенурките
Разправят, че на някакъв остров живели костенурки. По него имало много дървета с плодове и реки. Веднъж над острова прелетяла яребица. Било й топло и морно и тя решила да поспре. Кацнала при костенурките. Денем те си пасели, а вечер се прибирали по домовете си. Когато се прибрали привечер, видели яребицата и тя начаса им харесала. Обикнали я силно, радвали й се и си говорили една на друга:
— Това е най-красивата птица на света!
Започнали да я ухажват, да й се галят. Яребицата също ги обикнала и свикнала с тях. Излитала сутрин, накъдето й се искало, а вечер се връщала. Станало й навик. Поживели известно време така, но костенурките започнали да се тревожат. Не били доволни, че я виждали само нощем, а още от ранно утро тя излитала. Тогава си рекли:
— Обикнахме тази яребица! Какво да направим, че да стои постоянно при нас?
— Почакайте, сестри! — заговорила едната костенурка. — Аз ще направя така, че тя да не се отделя от нас! — когато яребицата се върнала и кацнала при тях, към нея се приближила хитрата костенурка. Възхвалила я, пожелала й дълъг живот и здраве и рекла: — Господарке, ти знаеш, че си дарена с нашата обич, а и твоето сърце е изпълнено с обич към нас! Най-добро време за онези, които се обичат, е, когато са заедно, а разстоянията са огромни беди! Пък ти ни напущаш призори и се връщаш едва при залез, тревога разкъсва сърцата ни и ние много скърбим от това!
— Да, обичам ви! — казала яребицата. — Имам огромното желание да прекарвам повече време с вас! Раздялата не е лека и за мене, ала нямам друг изход, защото съм птица с криле, мога да спра на едно място само когато спя, но щом се съмне — излитам и летя, накъдето ми се ще!
— Така е! — казала костенурката. — Но крилатите през по-голямата част от живота си нямат покой, поради което не получават благоденствие. Ние се боим да не те улови някой от враговете ти, да загинеш и повече да не зърнем лика ти!
— Съгласна съм! — рекла яребицата. — Но ти как мислиш, има ли начин да се предпазя от тая опасност?
— Мисля, че можеш да оскубеш перата, които те издигат при летенето! — рекла костенурката. — Така ще останеш при нас, ще ядеш от храната ни, ще пиеш от водата ни! Ще си живеем заедно на това благодатно място и всеки от нас ще се любува на приятеля си!