Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Егвийн затвори очи и извлече от Силата. Повече, отколкото трябваше да може една жена, повече, отколкото беше редно. Много над безопасното, много отвъд разумното. Този ша-ангреал нямаше буфер, който да го предотврати.
Тялото й бе изразходено. И тя го жертва и се превърна в стълб от светлина, и изригна Пламъка на Тар Валон от себе си високо нагоре в небето. Силата прогърмя от нея с взрив, който помете шараите и затвори сътворените от битката й с М’хаил пукнатини.
Душата на Егвийн се отдели от рухващото й тяло и се понесе към Светлината.
Егвийн умря.
Ранд изкрещя в безсилен гняв и тъга.
- Не тя! Не и тя!!!
МЪРТВИТЕ СА МОИ.
- Шай’тан! - изрева Ранд. - Не нея!
ЩЕ ГИ УБИЯ ВСИЧКИ, ВРАГ.
Ранд стисна очи. „Ще ви защитя. Каквото и да стане, ще ви спася, заклевам се. Заклевам се…”
О, Светлина. Името на Егвийн се добави към списъка на мъртвите, който продължаваше да расте и да кънти в ума му. Неговите провали. Толкова много провали!
А трябваше да ги спаси.
Атаките на Тъмния продължаваха неумолимо. Тъмния се опитваше да го разкъса и съкруши едновременно.
О, Светлина. Не и Егвийн!
Ранд рухна.
Мракът го обгърна.
Леане вдигна ръка и заслони очите си срещу величествения взрив от светлина. Яркият блясък за миг заличи непрогледния мрак по склона. Шараите замръзнаха, превърнати в кристали.
Стълбът от мощ се извиси във въздуха като маяк - и угасна.
Леане падна на колене и се подпря с ръка на земята.
Кристална пелена бе загърнала земната твърд, израснала от разбитата скала, за да покрие раздраната й плът. Пукнатините бяха запълнени с кристал, прозрачен и блещукащ като поточета.
Леане се изправи и закрета напред покрай замръзналите в кристал, мъртви във времето шараи.
В самия център на взрива се издигаше кристален стълб, дебел колкото старо дърво кожолист, извисен на петдесет стъпки. В средата му блестеше набразден с жлебове жезъл - ша-ангреалът на Вора. От самата Амирлин нямаше и следа, но Леане разбра.
- Амирлинският трон падна - извика една Айез Седай сред замръзналите шараи. - Амирлинският трон е мъртва!
Отекна гръм. Берелайн вдигна глава, стана и ръката на Галад се изплъзна от нейната, щом тя тръгна към прозореца в каменната стена.
Морето се разбиваше с грохот в скалите и ревеше, обзето сякаш от гняв. А може би от болка. Пръскаше с ярост бяла пяна към облаците, сред които мълния хвърли накъсана светлина. Все по-гъсти ставаха тези облаци, ако това изобщо бе възможно. Все по-тъмни.
До разсъмване имаше още час. Но облаците бяха толкова черни, че едва ли щеше да види слънцето, когато изгрееше.
Берелайн се върна при Галад, седна до него и хвана ръката му. Кога щеше да дойде някоя Айез Седай да го Изцери? Той все още беше в безсъзнание, ако не се брояха кошмарните бълнувания.
Галад се извърна и нещо проблесна на шията му.
Берелайн бръкна под ризата му и извади медальон. Беше с форма на лисича глава. Потърка го между пръстите си.
- … да го върна на Каутон… - прошепна Галад, без да отваря очи. - Дано да…
Берелайн помисли за миг. Усещаше мрака навън все едно, че беше на самия Тъмен, задушил земята и пълзящ през прозорци и под врати. Откачи медальона, стана и бързо излезе.
- Амирлинският трон е мъртва - докладва Арганда.
„Кръв и кървава пепел - изруга Мат. - Егвийн. Не и Егвийн.” Вестта го удари в лицето като юмрук.
- И не само това - продължи Арганда. - Айез Седай докладват, че са загубили половината от своите. Останалите твърдят, че… цитирам, „не могат да прелеят от Единствената сила дори колкото да вдигнат перце”. Извън строя са.
Мат изпъшка, после попита:
- Колко от преливащите шараи са свалили?
- Всички.
Мат го погледна и се намръщи.
- Какво?!
- Всички преливащи - повтори Арганда. - Всички, които се биеха срещу Айез Седай.
- Това е добре - отрони Мат. Но Егвийн…
Не. Нямаше да мисли за това точно сега. Егвийн и Айез Седай бяха спрели преливащите шараи.
Шараите и тролоците се изтегляха от фронтовите линии, за да се прегрупират. Мат се възползва от това затишие, за да направи същото.
Силите му - това, което бе останало от тях - бяха разтеглени по Височините. Беше събрал всичко, което му бе останало. Пограничниците, Заклетите в Дракона, Лоиал и огиерите, бойците на Трам, Белите плащове, войници от Бандата на Червената ръка. Сражаваха се твърдо, но врагът ги превъзхождаше многократно по численост. Достатъчно зле беше, докато трябваше да се справят с шараите, но когато и тролоците пробиха на източния край на Височините, бяха принудени да се бранят на два фронта. През последния час бяха изтласкани на повече от хиляда крачки назад в северна посока и задните им редици почти бяха стигнали до края на платото.