Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Това щеше да е последният натиск. Краят на битката. След като преливащите шараи бяха премахнати, Мат нямаше да бъде пометен бързо, но, Светлина… все още бяха останали толкова много _проклети_ тролоци. Мат беше танцувал този танц добре. Знаеше го. Но ничии възможности не са безгранични. Дори връщането на Тюон може би нямаше да е достатъчно - ако се върнеше.
Арганда докладва за другите участъци на бойното поле. Беше тежко ранен и не можеше да се бие, а наоколо нямаше никой с достатъчно Сила за Цяра. Вършеше работата си добре обаче. Свестен човек. Можеше да му свърши работа в Бандата.
Тролоците се събираха и се престрояваха в юмруци с мърдраали начело. Това щеше да даде на Мат десетина минути да се подготви. След това щеше да се почне.
Лан се приближи и го погледна мрачно.
- Какво искаш да направят мъжете ми, Каутон?
- Пригответе се за бой с тролоците. Някой да се е свързвал с Майен наскоро? Точно сега моментът е чудесен да върнем няколко реда Изцерени мъже.
- Ще проверя - каза Лан. - И ще подготвя хората си.
След като тръгна, Мат бръкна в дисагите си. Извади знамето на Ранд, онова на древните Айез Седай. Беше го прибрал с мисълта, че може би ще свърши някаква работа.
- Някой да вдигне това нещо. Бием се в проклетото име на Ранд. Хайде да покажем на Сянката, че сме горди с него.
Данил взе знамето и едно копие за прът. Мат си пое дъх. Ако ги слушаше човек Пограничниците, според тях това щеше да е славен, героичен, самоубийствен щурм. Точно така свършваха винаги песните на Том… ония песни, в които Мат се беше надявал никога да не се озове. Слаба надежда вече.
„Мисли. Мисли!”
Тролокските рогове зареваха. Тюон се беше забавила. Щеше ли да дойде? Тайно се надяваше да не дойде. Битката вървеше толкова на зле, че дори и сеанчанците можеше да се окажат недостатъчно.
Трябваше му някакво предимство. „Хайде, късмет мой!” Нов портал се отвори наблизо и Арганда отиде да вземе доклада от вестоносеца. И без да чува, Мат разбра каква ще е новината, след като Арганда се върна намръщен, и въздъхна.
- Добре. Казвай.
- Кралицата на Андор е мъртва.
„Кървава пепел! Не Елейн!” Нещо се стегна в гърдите му. „Ранд… Съжалявам.”
- Кой командва там? Башийр?
- Мъртъв е - отвърна Арганда. - И жена му. Загубили сме и вождовете на шест айилски клана. Никой не командва андорците или айилците при реката. Разпадат се.
- Това е краят - отекна гласът на Демандред от другия край на платото. - Луз Терин ви е изоставил! Плачете, докато умирате. Нека усети болката ви.
Стигнали бяха до последните няколко хода в играта - и Демандред я беше изиграл добре. Мат огледа отгоре армията си: бойците бяха изтощени, много бяха ранени. Положението им беше отчаяно, не можеше да се отрече.
- Повикай Айез Седай - нареди той. - Не ми пука, че не можели да вдигнат и перце. Може би щом опре до живота им, ще намерят малко сила за някое огнено кълбо тук-там. Освен това Стражниците им все още могат да се бият.
Арганда кимна. Отвори се портал и двама измъчени ашамани се олюляха и минаха през него. Наеф и Неалд. Имаха пресни изгаряния по кожата. Айез Седай на Наеф не беше с тях.
- Е? - попита Мат.
- Стана - отвърна с ръмжене Наеф.
- А Тюон?
- Май откриха шпионина - отвърна Наеф. - Императрицата чака да се върне по твой знак.
Мат вдиша дълбоко, за да вкуси бойното поле, да долови ритъма на боя, който беше наложил. Не знаеше дали ще може да спечели, дори с Тюон. Не и след като армията на Елейн беше в хаос, не и след като Айез Седай бяха изтощени дотолкова, че не можеха да преливат. Не и без Егвийн с нейния инат на Две реки и с желязната й воля. Не и без чудо.
- Повикай я, Наеф. - Взе лист и перо, надраска бележка и я връчи на ашамана. Потисна егоистичното желание да остави Тюон да избяга и да се спаси. Кървава пепел, нямаше спасение от това, никъде. - Дай й това. Кажи й, че тези указания трябва да се изпълнят точно.
След това се обърна към Неалд.
- Искам да отидеш при Талманес. Кажи му да тръгне напред според плана.
Двамата преливащи изчезнаха през портала.
- Ще стигне ли това? - попита Арганда.
- Не - отвърна Мат.
- Тогава защо?
- Защото по-скоро ще стана Мраколюбец, но няма да отстъпя тази битка, без да опитам всичко, Арганда.