Сияйни слова

— Все повече и повече сгради в лагерите са водоснабдени — продължи Навани — по карбрантски маниер. Но в тях за придвижването на водата по тръбите се използва земното притегляне. Представям си истинско движение, със скъпоценни камъни в краищата на тръбите, които да притеглят водния поток обратно на земното привличане…

Далинар пак изсумтя.

— Онзи ден направихме пробив в изработката на новите Мечове.

— Какво? Наистина ли? Какво стана? Кога ще имате готов Меч?

Навани се усмихна и го хвана под ръка.

— Какво има?

— Просто виждам, че ти си оставаш същия — отговори тя. — Нашият пробив се състоеше в осъзнаването, че скъпоценните камъни в Мечовете — използвани за тяхното обвързване — може би не са били част от тях в началото.

Далинар се умисли.

— Това важно ли е?

— Да. Ако е вярно, значи Остриетата не се зареждат от камъните. Заслугата е на Рушу, която попита защо един Меч може да бъде призоваван и освобождаван, дори и камъкът му да е потъмнял. Нямахме отговор и тя прекара последните няколко седмици в разговори с Карбрант. Ползваше една от новите съобщителни станции. Сдоби се с откъс от времето няколко десетилетия след Измяната. В източника се говори за хора, които се учили да призовават и освобождават Мечовете като добавят към тях скъпоценни камъни. Явно случайна украса.

Далинар се свъси. Минаха край един шистокор, над който градинарят се трудеше и в този късен час — внимателно го пилеше и си тананикаше. Слънцето бе залязло; на изток току-що бе изгряла луната Салас.

— Ако това е вярно — радостно продължи Навани, — то ние отново се връщаме в положението да не знаем съвсем нищо за изработването на Мечовете.

— Не виждам защо това да е пробив.

Навани се усмихна и го потупа по ръката.

— Представи си как през последните пет години си вярвал, че противникът използва Войната на Диалектур като пример за своята тактика, и изведнъж ти докладват, че той дори не е чувал за този трактат.

— А…

— Ние допускахме, че по някакъв начин силата и лекотата на Мечовете е фабриал, захранван от скъпоценния камък. А може да не е така. Като че ли предназначението на скъпоценния камък е да се ползва само в първоначалното обвързване на Меча. Нещо, от което Сияйните не са имали нужда.

— Чакай. Не са ли?

— Не и ако този откъс е достоверен. Внушението е, че Сияйните са могли винаги да освобождават и да призовават Остриетата, но тази способност била загубена с времето. Възстановила се, едва когато някой добавил скъпоценен камък към оръжието си. Откъсът казва, че оръжията всъщност нагаждали формата си, за да приемат камъните, но не знам дали да вярвам на това.

— Както и да е, след като Сияйните паднали, но преди хората да се научили да слагат камъни в Мечовете и да ги обвързват, оръжията явно оставали свръхестествено леки и остри, въпреки че обвързването било невъзможно. Това би обяснило още няколко откъса от източници, които четох и ми се сториха объркващи…