Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Необяснимо ми е защо е имала прищявката да стане калугерка, въпреки че е красива, богата, независима, учена, много начетена и доколкото ми е известно — свободомислеща. Тя стана калугерка без всякаква телесна или морална причина, то беше просто един неин каприз.
— Мислите ли, че е щастлива, госпожо графиньо?
— Да, ако не съжалява за постъпката си или по-късно не се разкайва за нея. Но ако това стане някога, то я считам за достатъчно умна да не даде да се разбере.
Тайнственото изражение на графинята ме доведе до убеждението, че М.М. трябва да има любовник. Но реших да не се измъчвам по този въпрос, а се маскирах и след обяд заминах за Мурано. Позвъних на манастирската врата и попитах с биещо сърце за М.М. Малката стая за разговори бе заключена. Вратарката ми показа една друга, където да вляза. Направих това, свалих маската си, седнах и зачаках идването на моята богиня.
Сърцето ми лудо биеше. Чаках с голямо нетърпение и въпреки това, чакането ми беше приятно, защото се страхувах от момента на първото виждане. Един час ми се стори, че измина твърде бързо, но след това чакането започна да ми става все пак малко отегчително. Помислих, че може би вратарката не ме е добре разбрала, затова позвъних още веднъж на входа и запитах дали е уведомена сестра М.М. Един глас ми отговори:
— Да.
Седнах отново и след няколко минути при мен влезе беззъба стара калугерка и каза:
— Майка М.М. е заета целия ден.
След това тя излезе, без да ми остави време да продумам.
Това бе един от тези ужасни моменти, каквито търсещият приключения понякога преживява. Те са най-горчивата болка, каквато съществува. Те смиряват, поразяват, убиват!
Чувствувах се унизен. Първото ми вълнение беше най-голямо презрение към самия себе си, което граничеше с ярост, второто чувство беше неволното презрение към калугерката, върху която произнесох най-тежката присъда, която ми се струваше, че заслужава и която единствено облекчаваше мъката ми. Безумна, мизерна, безсрамна трябваше да я нарека, само за да се утеша. За да се отнесе с мен по такъв начин, тя сигурно е най-безсрамната от всички жени и няма капка ум, защото двете писма, които имах от нея бяха достатъчни да я обезчестя, ако исках да си отмъстя, а такова отмъщение тя би трябвало да предполага. Трябваше да е безумна, за да предизвиква такова отмъщение. И наистина бих я помислил за безумна, ако не бях чул разговора й с графинята.
Но се съвзех от срама и гнева, които потискаха душата ми. Времето носи съвет, казах на себе си, то също носи спокойствие, а чрез обсъждане се внася яснота в мислите. Всъщност това беше едно съвсем обикновено преживяване и ако не бяха ме заслепили прелестите на калугерката и моята собствена суетност, то би ми изглеждало такова още в самото начало. Най-сетне почувствувах, че зависи само от мен да се смея над неуспеха и че никой не би могъл да забележи дали наистина се смея искрено или само се преструвам.
Но въпреки всички тези хубави разсъждения, мислех за отмъщение. В последното не биваше да има обаче никаква низост. Не исках да й дам възможност да тържествува, че ме е измамила с лошата си шега и затова не биваше да се покажа обиден. Тя бе накарала да ми кажат, че е заета. С това моята роля беше определена, трябваше да се преструвам на равнодушен. Без съмнение, си казах аз, друг път няма да бъде заета, но нека само опита да ме примами още веднъж в мрежата си! Ще й покажа, че само съм се присмял на отвратителното й държане. Естествено, трябваше да върна нейните писма, но това трябваше да стане чрез писъмце, чиято изисканост не би й дала възможност да се засмее от задоволство. Най-неприятното беше, че бях задължен да ходя в нейната църква. По всяка вероятност тя не знаеше, че аз ходех там от любов към Ч.Ч. и би могла да си въобрази, че отивам само с надеждата да й дам възможност да ми се извини и да уговорим нова среща. В презрението ми тя не биваше в никакъв случай да се съмнява, освен това, мислех, че срещите, които бе ми предложила, са възможни само в нейната фантазия и че само би ме измамила с тях, за да ми направи впечатление.