Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Може би това е достатъчно близо. Ние обаче ще имаме само една възможност. А може би не! Това е проклета бавна пръст — кой знае колко време ще отнеме? Добре. Правя го.

Той натисна щипката за последно, отхлаби я и я захвърли настрана — тя се завъртя нагоре и изчезна. Проклятие! Достатъчно близо е! Надвесен над дупката, той отстрани спирателя от фитила. Бавно, болезнено бавно, той махна ръката си и го наклони. Гледаше и не дишаше, докато гъстата убийствена киселинна смеска излизаше. На ръба на тръбата застана капка. Хайде! Тя увисна, заклати се — о, в името на любовта на Д’рек! — и падна.

Чудесно. Една… може би две. Две — по-добре да е сигурен. Той наклони още веднъж. Втора капка се изду и падна. Той захвърли фитила и побягна. В бързината обаче сбърка, изправи се в цял ръст и нещо го сграбчи откъм гърба и го задърпа назад. Той отново се хвърли на земята. Шлемът хвръкна от главата му. Той се хвана за кичурите трева и се запромъква. Краката му ритаха във въздуха назад. Сандалът от единия му крак отлетя. Остави ме, Гугла! Кокалестата ти ръка не е достатъчно бърза!

Той все дърпаше и дърпаше, поряза дланите си на острите твърди стебла на тревата, падна отново, търкулна се, изправи се и се затича. Той замахваше с ръце, а единият му сандал плющеше. Докато тичаше, си представяше как тежката киселинна течност се насища и се просмуква до обвивката на оставената от него муниция. Шест на сто, седемнадесет, двадесет и едно, петдесет. Докато не започнеше необратимата реакция, която разяжда обвивката, докато скоро… скоро…