![Гаснещ зрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/7/gasneshch-zrak-bg-download.jpg)
Гаснещ зрак [bg]
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Трилогия за Карканас #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-734-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гаснещ зрак [bg]». Краткое содержание книги:
— Защо?
— Някога беше на Коурабас, завинаги прокудена от ближните си, защото е…
— Гълтачката на магия. В името на Бездната, К’рул! Но… труп?
Той потърка лицето си.
— Е, да. Сложно е, но някой в същия този момент се кани да изпълни ритуал, отваряне на портал към Лабиринта на Смъртта.
— Забележи, К’рул, изключителното ми самообладание в това, че в този момент не те душа.
— Вярата ми в теб е, както винаги, добре обоснована.
— И в замяна на това?
— Твоята любовница се спаси от Витр в корема на Коурабас, Ардата. Влезе в коридорите на Карканас и прие името Т’рис. Ардата, силата ми се проявява из целия този свят. Тя сигурно се старае да се крие от други азатанаи, но от мен това е невъзможно. Тъй че, когато приключим, ще те заведа при нея.
— Лабиринт на Смъртта? Ти наистина си луд, К’рул. Кой го управлява?
Той се усмихна.
— Засега никой. Имаме ли сделка?
— Да, макар да съм сигурна, че ще съжаля. Всеки портал — клопка, значи? Признавам, тази част ми харесва.
— Така си мислех.
Влязоха в храма.
Скабандари се обърна към Оссерк, който донякъде се беше съвзел и вече стоеше до гаснещата жар на кладата.
— Милорд, чака ни тежко пътуване.
— Няма да оцелеем. Не и без коне.
— Ще помоля К’рул да ни помогне.
Оссерк плю в жаравата.
— Сделка с азатанаите — ѝ ще им дължиш живота си, Скара. Не, ще намерим друг начин, а ако умрем по пътя, тъй да бъде. Тази нощ не спечелих нищо освен истината за жалката си душа. Приятелю, стоя тук засрамен пред теб.
Скабандари извърна очи и се загледа в смътния блясък на далечното море Витр.
— Имаме пътя пред нас, да ти изковем нова душа.
Резкият смях на Оссерк беше груб и изпълнен със самопрезрение.
— Малко има, с което да работиш, опасявам се.
— Съжалението е достойно чувство — каза Скабандари. — Оттам ще започнем.
— Вярата ти може да се окаже неоправдана, Скара.
Той се усмихна.
— Едва ли съм неуязвим за уроци, които тепърва ще уча, Оссерк. Е, добре, хайде да се изпитаме един друг и в деня, в който застанем пред Мъдрия град, да се разкрием още веднъж един пред друг и да видим всичко, което има да се види.
След дълго мълчание Оссерк кимна.
— В едно задно помещение на храма има запаси. Вода и храна. Не съм виждал азатанаи да ядат или пият за нещо друго, освен просто за удоволствие.
— Тогава ще вземем каквото можем да носим и тръгваме.
— Скара, посред нощ е и съм изтощен!
— И аз, но проклет да съм, ако ще лагерувам в компанията им. Кой знае каква нова нужда могат да намерят за нас?
23.
— Само сред мъртвите ли ще намерим чувствено блаженство? — попита Ласа Руук. — Вяло пляскащите им крайници, толкова бледи и студени, зноят на страстта отнет от безчувствена плът, похабен като слънчевата топлина на камък? — Тел Акаи вдигна нагоре пълните си ръце. — Денят на смъртта е само прелюдия, Ханако от Стръмнините, напомняне, повтаряно твърде често — всяка нощ всъщност, сякаш душите трябваше да се разбудят така зловещо! — Погледът ѝ, спрял се на него, както седеше до кръга камъни около скромното им огнище, изведнъж стана лукав. — Виждам шарещите ти очи, нетърпеливо кутре, по тези мои гърди, и съблазънта на кривнатото ми бедро с подканящата му извивка. Прагът на смъртта ни чака, по-близо е вече. Още утре ще видим сами това скромно поселение на злочестите и окаяните и ако искаш публика за първото ни чукане, е, по-вгорчена тълпа едва ли би могъл да намериш.
Ханако въздъхна и извърна поглед към свития Ерелан Крийд с несекващото му мърморене на думи, което се усилваше и спадаше до неведоми дълбини на страст, меланж от езици, повечето от които бяха напълно непознати както за Ханако, така и за Ласа Руук. Беше се събудил преди две нощи, сприхав и раздразнен. Ерелан Крийд вече беше, както бе предсказал джагътът Раест, непознат, воин, изгубен в скрити светове и спомени, които не бяха негови.
Крийд се беше обърнал от тях и огъня, широкият му гръб бе като стена. Едната му ръка ритмично минаваше по брадата му и спираше от време на време, за да може той да нададе глух смразяващ смях.
— Остави го него — каза Ласа Руук. — Започвам да се дразня от липсата ти на внимание, Ханако от Стръмнините. Трябва ли да смъкна от себе си всякаква сдържаност? — Започна да развързва връзките на ризата си. — Толкова готови да се покажат в безмълвна покана… — Ризата се смъкна от раменете ѝ и падна на земята. — Тези набъбнали нужди, тези обекти на чувствени апетити…
— Богиньо на Огъня, Ласа! Мъжете ти…
— Мъжете ми! Мухлясват под купчина камъни! Разкъсани на хиляди парчета! Изгнила плът, която никога вече няма да се усмихне, да трепне, да се напрегне! От гарги накълвани езици, които никога вече няма да зациврят или да захленчат в жалка молба! Ах, празното ехо в ушите ми! А ти, храбър млад воин! Виж как навлажнявам устни — не, не тези устни, глупако — и ела насам преди смъртта да се изсипе над нас с цялата безчувствена тежест на канари и вечна смъртна прах!