![Гаснещ зрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/7/gasneshch-zrak-bg-download.jpg)
Гаснещ зрак [bg]
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Трилогия за Карканас #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-734-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гаснещ зрак [bg]». Краткое содержание книги:
Ханако се стисна за слепоочията.
— Стига! Какъв триумф има в такова лесно отдаване?
Веднага щом думите излязоха от устата му прехапа език, но много късно.
Ахването на Ласа Руук заглъхна, оставяйки след себе си само тишина, макар че щом погледна ядосано към огъня, той я чу как вдигна ризата си. След това заговори:
— Тази моя пътека се оказва погрешна значи. О, глупавите ми навици сега се обръщат, за да изръмжат най-злобно. Кутрето си стои настрана, пишокът увиснал, и чака дървото, малки нокти, готови да задращят земята, миризма изпишкана тук, гордо перчене там. Глупава Ласа Руук, сляпа ли беше? Този иска той да прави съблазняването! Не е за него „ела насам“! Не! Както Господарят на гнева ти каза ясно като бял ден, този иска надпреварата!
Ханако простена и не отвърна нищо.
Смехът, изтръгнал се от Ерелан Крийд в този момент, бе ужасяващ в своята жестокост, а след това воинът заговори за първи път, откакто се беше върнал в съзнание.
— Сестра ми ме преследва. Няма убежище. Трябва да прекосим нощта, деца на Килмандарос. Кучката иска семето ми и ще го вземе от този труп Тел Акаи, ако се наложи. Безвременното селение е за нас, значи, и най-добре е да побързаме.
Ханако се изправи и пристъпи към Ерелан Крийд.
— Кой говори с твоя език, Ерелан?
— Кръвта е памет, дете. Нуждата е безсмъртна. Мъстта никога не умира, никога не гасне и никога не изстива. В сърцето ми гори отказ, огън, който нищо не може да потуши. Отказ и упорство, такава свирепост в тези две чувства, такъв чист… ужас. — Озъби им се. — Само сред джагътите тя ще се разколебае.
Млъкна и когато стана ясно, че няма да каже нищо повече, Ханако се обърна към Ласа Руук и видя спокойния ѝ трезв поглед.
— Мисля, че трябва да побързаме.
Тя кривна глава и го изгледа със спокойни очи.
— За теб, Ханако от Стръмнините, вече съм затворена. Нека те терзае моето безразличие, гледай ме как ти обръщам гръб всеки път. Стена ще вдигна около себе си, дори в света на мъртвите, с трупове, струпани нависоко. Аз съм вдовишкият капан, завинаги затворен, завинаги запушен…
— Ласа Руук, имах предвид да тръгваме отново на път.
— … и твоят глад за мен ще расте, отрова в душата ти…
— Дракон ни преследва!
Тя примигна.
— Чух го — каза тихо. — Сестра му иска семето му. Колко странно! Що за сестра би желала изобщо семето на брат? Само доживотната близост би събудила такова отвращение, че да избълва цял океан от ненавист и насмешка! Ами, ако си помисля за собствените си братя в такава светлина, всичко, което живее в мен, изсъхва и се сбръчква, потръпва и се отдръпва толкова горчиво, че изпитвам нужда да се изплюя. — Хвърли поглед на Ерелан Крийд. — Хайде вдигай се, храбър воине с драконова кръв. Ласа Руук и Ханако от Стръмнините ще стоят в защита на твоето достойнство.
— Ласа, дракон!
Тя махна пренебрежително с ръка.
— И те умират, кутре, както добре знаем.
— Нека просто да побързаме, Ласа Руук — каза Ханако и надигна багажа си. — Да се доберем веднъж до защитата на джагътите.
— Аз ще водя — заяви тя. — Можеш да ме гледаш отзад, Ханако, да копнееш за всичко, което никога няма да притежаваш. И не се доближавай много! Имам нокти и зъби в готовност! — И закрачи, а след миг Ерелан Крийд се изправи и тръгна след нея.
Ханако погледна огъня. Трябваше му малко време да загаси пламъците, а после пое след тях.
След двайсетина крачки Ласа Руук се обърна и му намигна.
— Уви, истината печели! Ще рухна от първия ти допир, младо кутре!
Ханако се поколеба, а после изръмжа и хвърли на земята пътната си торба.
— Добре. Ерелан Крийд, ти продължавай, пък дано драконът първо намери нас, макар и само да се наяде. Ще те настигнем ей сега.
Ласа Руук повдигна вежди и тръгна назад към него.
— Нима? О, сега на мен ми казват „ела насам“. Ще си умра от срам!
Ханако я зяпна. Искаше му се да изкрещи.
Коря Делат намери Хаут с десетина от приятелите му — Варандас, Санад и Буругаст също бяха там. Смееха се, но веселието им бързо заглъхна, скрито като нещо лично, щом тя се приближи.
Щом я видя, Хаут се изправи, промърмори тихо нещо на жената джагът, Санад, след което ѝ махна с ръка.