Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Шаммас ми съобщи нещо и виждам, че е било истина! Насъбрало се е мало и голямо, куцо и сакато, искат да ме погубят, а и вас след мене! Искали да изгорят двореца, докато сме вътре! Какво ще ме посъветваш сега?
— Струва ми се — рекла тя, — че трябва да вържеш мокра кърпа на челото си и да се престориш на болен! Изпрати да викнат везира Шаммас, за да види на какъв хал си, и му кажи: „Исках да изляза пред хората, но тази болест ми попречи! Излез и им кажи, че съм болен! Утре ще се явя пред тях и ще разгледам делата им!“ На сутринта извикай десет от робите на баща си — нека това са смели и силни мъже, на които можеш да се довериш! Нека те позволяват; тези хора да влизат при тебе един по един! Когато някой влезе, ти им нареждай да го убиват! Тогава нареди да отворят вратата. Когато онези видят, че вратата се отваря, духовете им ще се успокоят. Ала трябва да започнеш с великия Шаммас! Той е, който взема решенията им! Убий го най-напред, а после и останалите! Когато направиш това, ще си отдъхнеш изцяло от тях, ще се пречисти царуването ти и ще правиш каквото искаш!
— Добре си го измислила! — казал царят.
Наредил да му донесат мокра превръзка, пристегнал главата си, престорил се на болен, пратил да викнат Шаммас и му рекъл:
— Слушай, Шаммас! Знаеш, че те обичам и се вслушвам в думите ти! Бе ме посъветвал да изляза пред народа и да раздавам правосъдие! Приех съвета ти, исках вчера да изляза, но ме налегна тази болест — не мога да се надигна! Разбрах, че народът в царството ми се е разгневил и е решил да ми стори нещо, което не съм заслужил! Те не знаят за тази болест! Ти си мой съветник, преди си бил съветник на баща ми, умееш да оправяш хорските дела! Ако е пожелал Аллах, аз утре ще се появя пред тях! Дано болестта ми тази нощ изчезне!
Поклонил се Шаммас пред Аллаха, възхвалил царя, излязъл пред народа и съобщил какво му бил казал той. Така спрял онова, което били решили. Всички се прибрали по домовете си…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН И ЕДИНАЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че докато Шаммас разказвал това на народа, цар Уарадхан повикал при себе си десет силни роби юнаци, които подбрал между най-силните бащини си роби, и им рекъл:
— Вие помните колко благосклонен бе към вас баща ми, как високо ви ценеше, как ви уважаваше! Ще получите от мен същото и много повече! Искам да ви запитам: ще се подчините ли в негово име на повелята ми, ще скриете ли тайната ми? Ако сега ме подкрепите, ще се радвате на по-голямо благоволение, отколкото сами желаете!
И десетмината отговорили с едни и същи думи, сякаш от една уста:
— Ще изпълним всичко, което ни наредиш, господарю наш!
— Аллах да ви възнагради! — казал царят. — Знаете какви добрини направи баща ми за народа на царството ми! Видяхте какво стана вчера, когато всички се насъбраха около двореца и поискаха да ме убият! От това зло може да ги удържи само едно наказание за пример, което искам да им наложа! Трябва да убиете всеки, когото ви посоча, за да отстраня бедата над страната ни! Утре ще седна на този трон и ще им разрешавам да влизат един по един! За когото ви подавам сигнал, го вкарвате в другата стая, убивате го и скривате тялото му!
— Изпълняваме повелите ти! — отговорили десетимата.
Когато се съмнало, царят облякъл царските си дрехи, взел Корана в ръце и наредил да отворят вратата. Глашатаят викнал:
— Който има някакво дело, нека се яви пред царя!
Събрали се пред вратата везири, военачалници и нахлебници, подредили се всеки според сана си. Царят наредил да влизат при него един по един. Както бил обичаят, първи при него влязъл Шаммас. Спрял пред царя и в същия миг десетимата роби го заобиколили, грабнали го, вмъкнали го в съседната стая и го убили.
Влезли и другите везири, после — учените, след тях — хората на вярата. Един след друг ги избили, накрая никой не останал. Извикал царят палачите, наредил им да приберат мечовете и ги наградил, че не оставили жив. Отървали кожата само хора нищожни, от простолюдието, които били разгонени и се прибрали по домовете си.
Царят отдал душата си на сладострастия без граници. Настъпили разврат, жестокост и гнет по царството.
В страната на цар Уарадхан имало леярница, в която се обработвали злато, сребро, рубини и скъпоценности. Всички околни царе завиждали на това богатство. Веднъж един от съседните му царе си рекъл: