Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Какво каза, Скала? — попита той. — Че си готвил по една яхния за всеки мой ден в затвора?
— Не — намеси се Тефт и се почеса по брадата. — Пустият му рогоядец готви една яхния и тя къкри вече със седмици. Не ни дава да я опитаме и държи да става посред нощ да я наглежда.
— Яхния за празнуване — уточни Скалата и скръсти ръце. — Трябва да къкри дълго време.
— Е, да вървим при яхнията тогава — каза Каладин. — Определено мога да хапна нещо по-добро от затворническата храна.
Войниците нададоха радостни възгласи и се сипнаха към казармата. Докато вървяха, Каладин улови Тефт за ръката и попита:
— Как го приеха? Затварянето ми?
— Приказваха да те освободим — тихо призна Тефт. — Вразумих ги. Не е добър войник онзи, който не е полежал зад решетките ден-два. Това си е част от работата. Не те разжалваха, значи са искали само леко да те пернат през ръцете. Момчетата видяха истината тук.
Каладин кимна.
Тефт хвърли поглед към другите.
— Затаили са много гняв към този Амарам. И са доста любопитни. Всичко, свързано с миналото ти, ги кара да приказват, нали знаеш.
— Заведи ги обратно в казармата. Ще ви настигна след малко.
— Не се бави. Момчетата пазят тези порти вече три седмици. Дължиш им техния празник.
— Ще дойда — обеща Каладин. — Искам само да кажа няколко думи на Моаш.
Тефт кимна и отиде да подкара мостовите. Предната стаичка на затвора изглеждаше пуста, когато Каладин влезе отново. Вътре бяха само Моаш и оръжейниците. Каладин приближи и загледа как приятелят му свива в юмрук облечената си в Броня ръка.
— Още ми е трудно да повярвам, Кал — рече Моаш, докато оръжейниците нагласяха гръдната броня. — В името на Бурите… Сега струвам повече от някои кралства.
— Не те съветвам да продаваш Бронята и Меча, поне не на чужденци. Такова нещо може да се приеме за държавна измяна.
— Да продавам? — възкликна Моаш и бързо вдигна поглед. Пак сви юмрук. — Никога.
Той се усмихна с чиста радост, когато гръдната броня застана на мястото си.
— Аз ще му помогна с останалото — рече Каладин на оръжейниците. Те неохотно се оттеглиха и ги оставиха сами.
Каладин помогна на Моаш да намести единия паулдрон на рамото си.
— В затвора имах доста време да помисля — подзе той.
— Мога да си представя.
— И с времето стигнах до няколко решения — продължи Каладин, а паулдронът прилегна на мястото си. — Едното е, че твоите приятели са прави.
Моаш рязко се обърна към него.
— И?
— И ти ще им кажеш, че съм съгласен с техния план. Ще направя каквото поискат от мен, за да им помогна да… изпълнят задачата си.
Стаята притихна някак особено.
Моаш го хвана за ръката.
— Казах им, че ще разбереш. — Той посочи Бронята си. — И това тук ще помогне с нещата, които трябва да направим. А когато свършим, мисля си, че един човек, когото ти предизвика, трябва да получи същото.
— Съгласявам се, единствено защото е за по-добро. За тебе, Моаш, това е отмъщение. И не се мъчи да отричаш. Аз наистина мисля, че Алеткар се нуждае от това. Може би и светът.
— О, знам — отговори Моаш и си сложи шлема с вдигнато забрало. Пое дълбоко дъх, пристъпи и се олюля. Почти падна на земята. Закрепи се, като се опря на масата. Тя изхрущя под пръстите му и дървото се нацепи.
Той зяпна и се разсмя.
— Това… това ще промени всичко. Благодаря ти, Каладин. Благодаря ти.
— Хайде да повикаме оръжейниците да ти помогнат да я свалиш.
— Не. Ти отивай на проклетото тържество на Скалата. Аз ще ида на тренировъчната площадка да се упражнявам! Няма да сваля Бронята, докато не почна да се движа в нея естествено.
Като знаеше колко труд влага Ренарин в разучаването на своята Броня, Каладин подозираше, че това може да трае по-дълго, отколкото Моаш очаква. Не каза нищо. Излезе отново навън. Наслади се за миг на слънцето, затворил очи и обърнал лице към небето.
После отърча при Мост Четири.
67
Злост и жлъч
„Пътят ми бе избран съвсем преднамерено. Да, съгласен съм с всичко, което казваш за Раисе, включително за страшната опасност, която той представлява.“
Далинар спря на завоите, водещи надолу от Иглата. Навани бе до него. В гаснещата светлина гледаха реката от хора, които се стичаха в лагерите от Пустите равнини. Армиите на Бетаб и Роион се връщаха от нападението на платото подир своите Върховни принцове, които навярно се бяха прибрали малко по-рано.