![Света троица [Войните на Розите-2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/8/2/sveta-troica-vojnite-na-rozite-2-download.jpg)
Света троица [Войните на Розите-2]
- Автор: Иггульден Конн
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Света троица [Войните на Розите-2]». Краткое содержание книги:
Замъкът Уиндзор беше по-оживен от всякога през годината. Големи и сложно организирани ловни събития развличаха гостите през деня, както и пиеси, магове и музика вечер. Настроението сред тях беше безгрижно, независимо от присъствието на толкова много въоръжени придворни и прислуга, което беше симптом на епохата. Дори в кралския замък царяха страхове и съперничество.
В коледната утрин Маргарет се върна в покоите си навреме, за да гледа как дойката кърми сина ѝ, как лакомо суче той от розовото зърно, за да се оригне после и да го сложат да подремне. Малкият Едуард беше на годинка и току-що бе открил какво е да лазиш, та вече не можеха да го оставят сам и да очакват да го намерят на същото място или дори в същата стая. Дойката избърса малко повърнато мляко от устата му и сложи кърпа върху рамото на Маргарет, преди да ѝ подаде детето. Тя усети топлината му върху тялото си, докато момченцето се извиваше и издаваше звуци, по някаква причина смръщило малкото си личице. Тя се усмихна, дойката отвърна на спонтанната ѝ емоция, после направи дълбок реверанс и напусна стаята.
За малко остана сама. Започна да се прозява и развеселено поклати глава, мислейки за всички неща, които още имаше да свърши преди големия банкет. Трябваше да присъства на църковната служба в храма, а докато те всички се молеха за здравето на краля, в кухните щеше да кипи дейност, все едно бяха бойно поле. Прислугата сигурно вече декорираше изпечените цели животни, доизкусуряваше ястия, с които да впечатли благородниците на съпруга ѝ — всички имаха на служба собствени готвачи. Маргарет бе настояла специалитетите да бъдат подправени по френски, защото знаеше, че анжуйските ястия ще бъдат непознати за гостите ѝ. Имаше печени патици, естествено, цели дузини, но щеше да сервира също и бекаси, яребици и гълъби, торти и пастички с деликатен вкус, уханни желета, излети в огромни медни форми, и супи, пълнени сливи, кексове, змиорки в саламура — стотина различни ястия за коледното угощение.
Лекичко, тя започна да припява на детето върху рамото си — усети как то се раздвижи и завъртя глава да огледа наоколо, преди отново да положи бузка. След като се роди, гърдите ужасно я боляха за известно време, но с удоволствие спази традицията на англичаните да се взима дойка за бебето.
Вдигна очи от мърдащото дете, щом чу тропот на ботуши. Някой я викаше, питаше със силен глас къде може да я открие. Маргарет въздъхна безшумно и сведе поглед към Уелския принц, който смучеше палеца си и за момент отвори очи. Бяха наситено сини. Каквото и да беше видял, явно го задоволи, защото веднага ги затвори. Но викането не спираше.
Маргарет се намръщи. Минутите насаме със сина ѝ бяха много ценни и редки. Само се надяваше никой да не е пострадал в огромния им ловен парк. Предния ден един от слугите на херцог Бъкингам си беше счупил глезена и не ѝ се искаше благородниците да си спомнят злощастни случки от коледните празници.
Дойката се върна обратно със силно почервеняло лице. Инстинктивно младата жена се пресегна за спящото дете и Маргарет ѝ го подаде — стомахът ѝ се сви на топка, когато тежестта му напусна рамото ѝ.
— Милейди… — започна дойката, толкова нервна, че не можеше да говори. Движенията ѝ бяха неосъзнати, когато наместваше младия принц в свивката на ръката си. Естествено, той избра точно този момент, за да се разреве гръмогласно, размахвайки миниатюрните си юмручета към света, изпаднал в пристъп на ярост.
— Какво има, Кейти? Не ти ли казах да ме оставиш за час? Един-единствен час за целия ден, толкова ли много искам?
— М-мил-лейди, Ваше Величество… — гласовете и шумните стъпки приближаваха още повече. Изведнъж сърцето на Маргарет се сви от страх, представяйки си нападатели или убийство.
— Изплюй камъчето, хайде, Кейти! За какво е цялата тупурдия?
— Съпругът ви, кралят, милейди. Казват, че се е събудил.
Тя отстъпи крачка назад, тъй я зашлевиха думите на момичето. Очите ѝ се разшириха, сграбчи полите си и хукна към вратата. Докато стигне дотам, камериерите на краля вече влизаха вътре, задъхани от тичане.