Света троица [Войните на Розите-2]

В този момент икономът на краля реши да се обади. Очите му все още бяха влажни от сцената на която стана свидетел — да види как кралят му се събужда.

— Ваша Светлост, кралският печат е у херцога на Йорк в Лондон.

Хенри залитна леко и протегна ръка да се хване за колоната. Ръката му бе твърде слаба, за да го удържи, и той се тръшна върху леглото. Лекарите му бяха притеснени, шепнеха си през цялото време, коментирайки цвета му и настроението му, като че цял рояк пчели жужаха около краля. Доктор Фосби отново попипа гърдите му, за да провери силата на сърдечните му удари, но Хенри просто го перна по ръката.

— Господи, по-слабосилен съм от малко дете — тросна се Хенри и лицето му поруменя от неудобство и гняв. — Много добре. Ще видя сина си и слугите ще ме облекат. След това ще яздя до Лондон, за да махна Йорк от моето място. Сега ми помогнете пак да стана, някой от вас. Искам да съм прав, когато за първи път се видя със сина си.

— Ваше Височество, това е кризата — рече колкото е възможно по-твърдо Хатклиф. — Трябва да ви препоръчам почивка.

Маргарет усети, че лекарят трепереше. Повече от година Хенри не представляваше повече от едно бледо тяло, което трябваше да бъде мито и обличано, преслушвано и измервано като някое сляпо теленце. Мъжете край краля познаваха интимно всяка част от тялото му, но изобщо не познаваха мъжа в него. Зачуди се дали тя самата го познава.

Видя как Фосби размени поглед с Хатклиф. И у двамата лекари имаше нещо маймунско, с тези тънки пръсти и хлътнали страни. Но Фосби бе по-старшият и когато заговори, гласът му беше твърд и плътен.

— Ваше Височество, колегата ми е прав. Бяхте много болен за дълго време. Потите се, признак, че черният ви дроб и червата ви са още слаби. Ако се развълнувате, рискувате да колабирате, да се върнете към болестта. Сега трябва да почивате, Ваше Височество, трябва ви нормален сън. Двамата с Хатклиф ще приготвим бульон от червено зеле, дива циклама и пелин, който да ви чака, като се събудите отново, с ваше позволение. Ще ви прочистя и ще възстановя флуидите ви, за да бъде по-дълготрайно възстановяването ви.

Хенри размисли, поглеждайки настрани, докато преценяваше собствените си сили. Беше ужасѐн от слабостта, която го бе сполетяла, но ако правилно бе изчислил загубеното време, сега трябваше да бъде на трийсет и три години. Осъзна, че е на Христовата възраст в самия ден на неговото разпятие, и това втвърди волята му. Беше се събудил на Коледа, на възрастта на Христос, когато е умрял. Това е знак, убеден беше. Няма да се огъне, нито ще прекара и една минута повече болен в леглото, все едно какво ще му струва.

— Не — рече твърдо. — Вие двамата там. Помогнете ми да стана.

Двамата помощници реагираха веднага. Подхванаха го под мишниците и отново го вдигнаха на крака, след това се оттеглиха със сведени глави, докато Хенри се задържа в равновесие върху треперещите си крака. Всички чуха приближаващите стъпки на дойката. Тя влезе, мъчейки се да направи реверанс, като същевременно протегна над главата си бебето принц. Не посмя да вдигне поглед към крал Хенри, защото той все още бе в спалното си бельо.