Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
Кое беше това по-важно нещо, което трябваше да придаде смисъл на живота ми? Франц Йозеф също не можа да отговори на този въпрос, когато ме прегърна отново във Виена. През това лято не му бе останало време да замине за Бад Ишъл с ерцхерцогинята и с останалата част от семейството. Заради несигурния алианс с Русия, проблемите с Италия и много други въпроси неговите съветници и министри бяха настояли да не напуска столицата. А аз останах до него, тъй като ценях високо всеки скъпоценен километър, който ме разделяше с майка му.
Установихме се в „Лаксенбург" за лятото, защото августовската жега превръщаше ветровитите коридори на „Хофбург" в същинска пещ. Възхищавах се на Франц Йозеф, задето при тези обстоятелства обработваше планините от документи ден след ден в безупречно закопчана униформа, посрещаше молители и преглеждаше спешните донесения на правителствената канцелария. Нямаше ли нещо, в което неговата императрица би могла да му е от помощ? Въпросът ми направо го стресна.
– Не, Бог ми е свидетел, че тези неща не са за хубавата ти главица, Сиси – отблъсна той интереса ми по време на вечерята. – Политиката е прекалено сложна за теб. Освен това се радвам, че с теб забравям досадните проблеми и не ми се налага да говоря за тях. По-добре ми разкажи какво прави днес.
От само себе си се разбираше, че не бива да му възразявам. Главната придворна дама седеше на масата ни, предполагах, че докладваше най-предано всяка моя дума на ерцхерцогинята. Освен това не ми се искаше да ядосвам Франц Йозеф с досадно твърдоглавие. Той вече беше единственият ми съюзник, моята опора, моят мъж, моят приятел, моето семейство. Правех всичко, за да му се харесвам.
Дори пишех редовно изключително учтиви писма до майка му в Бад Ишъл. Той ме бе помолил да я държа в течение за нас и за малката София. Изпълнявах дълга си и разказвах най-вече за напредъка на София – че нашето весело мъниче се развива отлично и укрепва с всеки изминал ден. След това добавях обичайните фрази и поздрави и завършвах, както подобава на една дама:
Заедно с императора Ви целувам ръка и оставам Ваша предана снаха Елиза.
В тази церемониална кореспонденция се бях превърнала в Елиза, защото сърце не ми даваше да споделям с нея името Сиси, което Франц Йозеф използваше с толкова обич. Предполагах, че тя бездруго ми се сърди тайничко, задето трябваше да дели с мен чувствата му.
След раждането на София поне ми бе позволено отново да яздя в „Лаксенбург", така че прекарвах на седлото по много часове на ден. Твърде дълго се бях лишавала от движение на чист въздух, докато очаквах детето си. Бях започнала да се тревожа заради собствената си тромавост и сега с радост открих, че с всеки изминал ден се чувствам по-гъвкава и по-здрава.
Франц Йозеф гледаше на заниманията ми със загриженост, но и с радост.
– Нужно ли е непрекъснато да яздиш и да скачаш, Сиси? Ако прекаляваш, ще се поболееш.
– Така ли ти изглеждам?
Въпросът ми си беше чисто предизвикателство, защото всяка сутрин виждах в огледалото как искрят очите ми и как блести косата ми. Фигурата ми отново беше станала по момичешки стройна.
– Изглеждаш чудесно – Франц Йозеф съпроводи комплимента си с нежна целувка. – Сигурно си пила от някакъв извор на младостта, докато беше в Бавария.
– Да беше дошъл с мен – усмихнах се аз, – щяхме и двамата да се подмладим.
– Но ние сме си млади и така – подсмихна се Франц Йозеф.
Не смеех да му противореча. По Коледа щях да стана на 18 години, но понякога ми се струваше, че животът ми вече е свършил. Какво ме очакваше? Безкрайна върволица от скучни приеми и уморителни церемонии, също толкова безсмислени, колкото и предписанието да нося всеки чифт обувки само по един ден и да се храня с ръкавици на тържествените банкети. И, разбира се, бременности.
Втората дойде толкова скоро след първата, че отначало и сама не повярвах. Обаче придворният лекар на императора, доктор Зеебургер, не остави място за съмнение.
– Ще родите през следващото лято, Ваше Императорско Височество. През юли.
Франц Йозеф се зарадва много на тази новина, ерцхерцогинята изглеждаше доволна, вестниците разпространиха радостната вест с подходящите за случая високопарни слова, а мама ми прати от Мюнхен полезни съвети. Само моят възторг беше умерен. Все пак този път знаех какво ме очаква.
Тайно се молех най-после да родя дългоочаквания престолонаследник. Ала 21-ият топовни гърмежи, които на 12 юли следващата година известиха на света, че съм си свършила работата, не бяха причина за ликуване нито за мен, нито за обкръжението ми. Отново бях дарила Франц Йозеф с дъщеря.