66 градуса северна ширина

Магнъс се събуди в четири и половина сутринта, умислен за това, което му каза Сигурбьорг през април, и не можа да заспи отново. Отричането на проблема нямаше да го разреши. Магнъс чу разказа й и трябваше да намери някаква логика в него. Колкото по-скоро, толкова по-добре.

Кафенето бе пълно с работещи хора, които купуваха дозата си кофеин, така че нямаше много свободни места.

— Радвам се, че се обади — каза Сиба на английски. — Не го очаквах.

— Аз също. Много странно се почувствах, когато те видях вчера.

— О Би Джи е голям клиент на нашата фирма, както можеш да предположиш. За Оскар Гунарсон ли ще ме питаш? Това е деликатна тема.

— Не, не — Магнъс пое дълбоко въздух. — Исках да поговорим за нашето семейство.

— Виждал ли си някой от тях напоследък?

— Само теб, онзи път.

— Разбирам защо гледаш да ги отбягваш, особено след последното ти идване. Дядо се отнесе отвратително с теб.

Магнъс идва до Исландия, когато бе на двайсет, точно след смъртта на баща си. Опита се да постигне някакво примирие с рода на майка си, но не се получи.

— Ходила ли си скоро до Бярнархьофн? — попита Магнъс.

— Да. През юли заведох мъжа си и децата за няколко дни в Стикисхолмур при чичо Ингвар. Той е лекар в тамошната болница. А при баба и дядо сме ходили няколко пъти.

— Те как са?

— Много добре, предвид възрастта им. Все още са с всичкия си. И дядо продължава да работи във фермата.

— Но повечето работа я върши чичо Колбейн, нали?

— О, да. Той живее в голямата къща. Баба и дядо се преместиха в една от по-малките.

Бярнархьофн се състоеше от няколко постройки — плевни, три къщи и, разбира се, малка църквичка надолу към фиорда.

— Променил ли се е много?

— Не. Все си е такъв.

— Дърто копеле — промърмори Магнъс.

Сиба го погледна със съчувствие.

— Да разбирам ли, че не си си изкарал добре в Бярнархьофн, а?

— Не. Имаш късмет, че отрасна в Канада, далеч от тях.

— Като малка идвах при тях — каза Сиба. — Дори си спомням, че сме се засичали, докато с Оли живеехте там. И двамата бяхте много тихи и послушни. Сякаш ви беше страх от дядо.

— Страх ни беше, особено Оли — лицето на Магнъс се изкриви в гримаса. — Все още ми е трудно да мисля за този период. С Оли никога не сме говорили за това, откакто живеем в Щатите. Сякаш четирите години във фермата са заличени от спомените ни.

— Но после срещна мен — каза Сиба. — Съжалявам! Не биваше да ти казвам за баща ти и другата жена. Просто не предполагах, че не знаеш. Всички в семейството само за това говорят. Но и аз съм по-голяма от вас. Тогава с Оли бяхте още деца.

— Радвам се, че ми каза, Сиба. Всъщност, точно за това искам да поговорим.

— Сигурен ли си? — попита го тя.

— Да — кимна Магнъс. — Трябва да разбера как са живели родителите ми. Този въпрос не ми дава мира, откакто убиха татко.