Златото на краля

— Тази е друга, не е онази, която ме чакаше при извора „Асеро“… Тази ще си тръгне, когато аз пожелая, все едно нищо не е видяла и нищо не е чула. Та, мина ми през ума, че навярно ще ви се понрави да се поразтъпчете около десет часа вечерта по Аламеда, Иниго Балбоа.

Стоях зашеметен, анализирайки всичко.

— Това е някаква клопка — заключих накрая. — Засада, като толкова други.

— Може би — тя издържаше погледа ми, непроницаема. — От вашата храброст зависи да дойдете на срещата или не.

— Капитанът… — рекох аз и внезапно млъкнах. Анхелика ме изгледа с пъклена проницателност. Изглежда, че четеше мислите ми.

— Този капитан е ваш приятел. Без съмнение ще трябва да му доверите тази малка тайна… А никой приятел не ще ви остави да попаднете сам в засада.

Запази кратко мълчание, за да даде време на мисълта да проникне добре у мен.

— Говори се — додаде тя накрая, — че той също е смел мъж.

— Кой го говори?

Не отвърна, задоволи се единствено да наблегне на усмивката си. Тогава най-сетне схванах какво ми беше казала тя току-що. Убедеността ме обзе с такава ужасяваща яснота, че потръпнах пред пресметливостта, с която тя хвърляше в лицето ми подобно предизвикателство. Черният силует на Гуалтерио Малатеста изникна между нас с очертанията на мрачно привидение. Всичко ставаше едновременно очевидно и страховито: старата вражда вече не включваше само Алатристе. Аз бях достатъчно голям, за да отговарям за последиците от собствените си действия, бяха ми известни прекалено много неща и за нашите неприятели бях толкова неудобен противник, колкото и самият капитан. Бях инструмент на самата среща, демонично предупреден за сигурната опасност, която ни грозеше — от една страна, не можех да не отида там, където Анхелика ме беше помолила да бъда, а от друга страна, не можех да го сторя. Онази реплика „вие сте се били във Фландрия“, което тя беше изрекла преди миг, сега звучеше като жестока ирония. Ала в крайна сметка посланието беше отправено към капитана. Аз не можех да го скрия от него. И в такъв случай той или щеше да ми забрани да се явя тази нощ на Аламеда, или нямаше да ме остави да отида сам. Заявеното предизвикателство включваше и двама ни, нямаше друг изход. Всичко се свеждаше до това да се направи избор между моя срам и неизбежната опасност. Съзнанието ми се мяташе като уловена в мрежата риба. Изведнъж думите на Гуалтерио Малатеста изплуваха в паметта ми със зловещ смисъл. Честта, беше казал той, е опасна за носене.