Златото на краля
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Серия: Приключенията на капитан Алатристе #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543650651
- Переводчик: Боряна Дукова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Златото на краля». Краткое содержание книги:
Почувствах желание да се разплача от яд и от безсилие. Аз бях баск и идалго, син на войника Лопе Балбоа, паднал във Фландрия за своя крал и за правата вяра. Моята чест и животът на мъжа, когото най-много уважавах на света, бяха заложени на карта. Заложен беше и собственият ми живот, ала на този етап от съществуванието ми, възпитаван от дванадесетгодишна възраст в суровия свят на разбойничеството и войната, много пъти бях залагал живота си на карта и притежавах фатализма на хората, които дишат с ясното съзнание колко лесно могат да престанат да го правят. Прекалено много хора напуснаха този свят пред очите ми, сред ругатни, хлипания, молитви и мълчание, едни отчаяни, други примирени, за да приемам смъртта като нещо необикновено или ужасяващо. Освен това вярвах, че съществува друг живот в отвъдното, където Господ, добрият ми баща и старите другари ме очакват с отворени обятия. При всички случаи, с друг живот или без него, бях се научил, че смъртта е събитие, което в края на краищата винаги потвърждава правотата на мъже като капитан Алатристе.
Такива бяха моите размишления, докато седях на стъпалата на Лонха, когато видях отдалеч да минава капитанът, придружаван от ковчежника Олмедийя. Вървяха точно край зида на Алкасар, по посока на Каса де Контратасион. Първият ми порив беше да се втурна към тях, но се въздържах. Задоволих се да огледам слабата фигура на моя господар, който вървеше безмълвен, с нахлупена над лицето му широкопола шапка, с поклащаща се отстрани шпага, до мрачната фигура на чиновника.
Видях ги как се изгубват зад един ъгъл и останах да седя там, където си бях, неподвижен, обгърнал с ръце коленете си. В крайна сметка, заключих аз, въпросът е съвсем прост. Тази нощ ми се беше паднало да избирам между това, да се оставя да ме убият сам или да се оставя да ме убият заедно с капитан Алатристе.
Ковчежникът Олмедийя беше този, който предложи да се отбият в една кръчма и Диего Алатристе се съгласи не без учудване. За първи път Олмедийя се показваше словоохотлив или поне общителен. Спряха в кръчмата „Сеисдедос“35, зад корабостроителниците. Седнаха да си починат на една маса до вратата, под покрития вход и навеса, който пазеше от слънцето. Алатристе остана гологлав, поставяйки филцовата си шапка на една табуретка. Едно момиче им сервира половинка вино от Касайя де ла Сиера и чиния с тъмни маслини, и Олмедийя пи с капитана. Вярно е, че едва отпи от виното, по-скоро едва-едва докосна чашата си, но преди да го стори, отправи дълъг поглед към мъжа, който седеше до него. Сбърчените му вежди сякаш започнаха да се отпускат.
— Добър ход — рече той.
Капитанът огледа сухите черти на ковчежника, брадичката му, пергаментовата му жълтеникава кожа, която изглеждаше опушена от свещите, горящи в канцелариите. Не отговори, задоволи се да поднесе виното към устните си и да отпие, но за разлика от другия отпи дълга глътка, с която изпразни каната. Придружителят му продължаваше да го гледа с любопитство.
— Не ме подведоха относно ваша милост — каза накрая.
— Това с генуезеца беше проста работа — отвърна Алатристе мрачен.
После замълча. Правил съм и други, не толкова порядъчни неща, казваше мълчанието му. Олмедийя като че ли го изтълкува правилно, защото кимна бавно, сериозно като човек, който разбира и от деликатност не желае да разнищва по-дълбоко въпроса. Колкото до генуезеца и слугата му, в този момент те се намираха със завързани ръце и запушени усти в една кола, откарваща ги извън Севиля, в посока, неизвестна на капитана (нито я знаеше, нито проявяваше интерес да я узнае). Имаха ескорт от съдебни пристави с вид на обесници, чиято поява Олмедийя навярно беше предвидил доста по-отрано, понеже се появиха на улица „Месон дел Моро“ по чудодеен начин и накараха хорското любопитство да замлъкне с магическите думи „Светата инквизиция“, а сетне се изпариха дискретно с жертвите си по посока на портата за Кармона.
Олмедийя разкопча дрехата си и извади един прегънат лист хартия, с печат от червен восък. След като го подържа за миг в ръката си, сякаш преодоляваше последните си скрупули, накрая го тури на масата, пред капитана.
35
Сеисдедос (исп.) — Шест пръста. — Б.пр.