Златото на краля
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Серия: Приключенията на капитан Алатристе #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543650651
- Переводчик: Боряна Дукова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Златото на краля». Краткое содержание книги:
— Това е платежна полица — каза той. — Дава на приносителя петдесет стари златни дублона, с две лица… Можеш да я осребриш в къщата на дон Хосеф Аресана на площад „Сан Салвадор“. Никой няма да задава никакви въпроси.
Алатристе погледна хартията, без да я докосва. Дублонът с две лица беше най-страстно желаната монета, която можеше да се срещне в онази епоха. Дублоните бяха изсечени от фино злато преди повече от век, във времената на Католическите крале36, и никой не оспорваше стойността им, щом звъннеха на масата. Познаваше хора, които бяха способни да прережат гърлото на майка си за някоя от тия монети.
— Ще има шестократно по-голяма сума — добави Олмедийя, — когато всичко приключи.
— Хубаво е да се знае.
Ковчежникът съзерцаваше замислен каната си с вино. Една муха плуваше в нея и правеше непосилни усилия да се спаси.
— Флотът пристига след три дни — каза, съсредоточен в агонията на мухата.
— Колко души са необходими?
Олмедийя посочи с омазания си с мастило пръст платежната полица.
— Това решава ваша милост. Според генуезеца на „Никлаасберген“ има повече от двадесет моряци, капитан и лоцман… Всичките са фламандци и холандци, с изключение на лоцмана. Възможно е в Санлукар да се качат неколцина испанци с товара. И разполагаме само с една нощ.
Алатристе направи бърза сметка.
— Дванадесет или петнадесет. Хората, които мога да наема с това злато, ще са предостатъчни за работата.
Олмедийя помръдна уклончиво ръка, давайки да се разбере, че „работата“ на Алатристе въобще не му влизаше в работата.
— Ще трябва — каза той, — да ги имате на разположение от предишната нощ. Планът се състои в това да слезем по реката и да стигнем до Санлукар на следващия ден на свечеряване — той скри брадичката си във високата си яка, сякаш за да провери дали не е забравил нещо. — … Аз също ще дойда.
— Докъде?
— Ще видим.
Капитанът го изгледа без да крие учудването си.
— Няма да е приключение на хартия и с мастило.
— Все едно. Длъжен съм да потвърдя наличността на товара и да организирам пренасянето, след като корабът попадне в наши ръце.
Сега Алатристе се опита да скрие една усмивка. Не си представяше ковчежника сред грубоватите хора, които смяташе да събере. Но разбираше, че той няма доверие никому за тази сделка. Толкова много злато си беше истинско изкушение и беше лесно някой слитък да се отклони по пътя.
— Прощавайте, но трябва да изтъкна — отбеляза ковчежникът, — че провалът би бил равнозначен на бесило.
— За ваша милост също ли?
— Навярно и за мен.
Алатристе прокара пръст по мустаците си.
— Предполагам, — каза той насмешливо, — че не ви плащат за участие в подобен вид ситуации с неочаквани обрати.
— Моята заплата предполага да поемам своята отговорност.
Мухата беше престанала да се движи, но Олмедийя продължаваше да я гледа. Капитанът си наля още вино. Докато пиеше, видя как другият отново вдига очи към него и го наблюдава заинтригуван: първо двата белега на челото, а после лявата ръка, където ръкавът на ризата скриваше изгореното място под превръзката. Което, между другото, го болеше дяволски силно. Накрая Олмедийя свъси отново вежди, като че ли от дълго време прехвърляше в главата си някаква мисъл, която се колебаеше да изкаже на глас.
— Питам се — рече той, — какво би направил ваша милост, ако генуезецът не се беше оставил да бъде впечатлен от постъпката ви.
Алатристе плъзна поглед по улицата. Слънцето, което блестеше на междинната стена, го караше да притваря очи и засилваше непроницаемия му вид. После той погледна мухата, удавена във виното на Олмедийя, продължи да пие от своето и не каза нищо.
V. Схватката
Колоните на Херкулес, високи колкото две алебарди и очертаващи се на светлината на луната, се извисяваха срещу Аламеда. Короните на брястовете се простираха отзад, докъдето стигаше погледът, и нощта тъмнееше още повече под клонаците им. По това време тук не преминаваха карети с изискани дами, не се виждаха и севилски кавалери, които да разиграват в кръг конете си между храсти, фонтани и езерца. Чуваше се единствено ромонът на водата от чучурите, а сегиз-тогиз в далечината някое куче надаваше тревожен вой откъм Крус дел Родео.
36
Титлата „Католически крале“ се дава на Фернандо II, крал на Арагон, и съпругата му Исабел I, кралица на Кастилия от папа Александър IV. — Б.пр.