Зад маската на дявола

- Знам за нея - извика някой от съседните маси. Виждал съм я и по други църкви. Добра християнка, но отнесена.

- Сатаната значи! - Заул седна на мястото си. Останалите го последваха. Напрежението в стаята започна да отслабва. - „Отмъстителите“ ходеха с маски. Те се правеха на дяволи, за да ни плашат и да ни се подиграват. Може да е бил някой от тях. Ако въобще може да се вярва на някого, на когото му хлопа дъската.

- Може да е маскиран човек, но може и да не е. Не разбирам. И моля за обяснение - каза писарят. - Кажете ми това, което знаете, и ще направя всичко възможно убиецът да бъде заловен и да си получи заслуженото.

- Обещаваш?! Много обещания сме чули и малко от тях сме видели изпълнени. Защо трябва да ти вярваме?

- Това ще бъде изпълнено! Или не искате да хванат убийците? - заяде се Климент.

- Разбира се, че искаме! - отговори Заул.

- Тогава ми помогнете! Закарий, Павел и останалите двама свещеници, убити преди тях, са свързани помежду си. Дошли са наскоро в Плиска. И четиримата са от Дръстър. Защо са напуснали града? Бягали ли са от някого? Или от нещо? От какво? От кого? Тук има друго. Искам да знам какво!

- Добре! - отговори замислено Заул. - Добре! Нека ти разкажа тогава. Младият хан, колкото и да му се иска, не може да управлява без съвета на боилите. Те са притискали всеки предишен владетел и са му казвали какво да прави и какво - не. Само Крум можеше да се справи с тях, но това са стари забравени истории. Двама ханове поред гонеха християните. Третият се правеше, че не вижда какво става под носа му. И защо? Защото боилите усещат, че славяните започват да ги изместват. Страх ги е да не изпуснат властта. „Християните са византийски шпиони“, внушиха те на старите хановете, за да ни отслабят. Изляха се реки от кръв и болка - Заул отпи от чашата си, погледът му потъмня. - Навсякъде имаше смърт, предателства, подозрения, измени. Много хора бяха убити. Други изчезнаха безследно. Борис спря всичко това. Но не изведнъж. Не се заблуждавай, писарю! Съвсем не изведнъж. „Отмъстителите на Тангра“ и другите подобни братства бяха обявени извън закона. Тук, в Плиска. Но в другите градове бе различно. Ханът още не бе стигнал до тях. „Отмъстителите“ и техните поддръжници знаеха, че им остава още малко време, и решиха да го използват! Много хора загинаха, преди Борис да наложи окончателно волята си. И нямаше да успее, ако не му бяхме помогнали. Какво мислиш, Клименте, дали сме стояли просто така и сме чакали да ни избиват като кучета? Ние също сме пратили на оня свят много от преследвачите си. Те бяха виновни, ние - невинни...