Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
След като събра в едно откъслечните спомени на служителите на милицията и следователя, Настя откри една странна подробност. Войтович не е бил психически болен, за кратък период от време на два пъти го преглеждал лекар и не намерил ни най-малки признаци за отклонения в психиката. Същевременно веднага след извършването на престъплението той изобщо не си спомнял защо е убил жена си, спомените му се връщали постепенно и с времето картината на престъплението се очертавала все по-ясно. При извършване на убийство в състояние на афект това не се случва. Човекът не осъзнава какво върши, но после не си спомня подробности. В паметта му се образува бяло петно. Случилото се с Войтович не приличаше на нито една известна на медицината клинична картина. За сметка на това то много приличаше на чудовищната ситуация, когато човекът не е извършил престъплението, но после много подробно са му разказали как е станало всичко и точно това той добросъвестно е обяснил на следователя. Но защо? Защо е трябвало да поеме чужда вина? И ако е така, кой може да му е разказал всичко това в килията? Би било любопитно да се види какво е написал Войтович в предсмъртното си писмо. Жалко, то е изчезнало заедно с цялото наказателно дело…
Най-сетне всички закопчалки бяха пришити и Настя неохотно се зае с търсенето на червения копринен шал. Докато ровеше из гардероба, тя откри много необходими й неща, които или бе смятала за отдавна изгубени, или ги бе забравила още на другия ден след покупката. Оказа се например че има поне пет чифта нови чорапогащници, две опаковки китайски носни кърпички, чудесни топли гети, които отдавна се бе отказала да търси и които щяха да й вършат чудесна работа, когато вкъщи станеше студено. Откри и купените преди две години топли кожени пантофи — стояха си в неотваряната найлонова опаковка. Настя си спомни как ги купи през лятото и ги прибра за зимата в един куфар; С това трудовата биография на чудесните пухкави люлякови пантофи безславно бе приключила. На тях се зарадва най-много, защото краката й постоянно бяха ледени, а вкъщи вечно беше студено. В края на краищата се намери и шалът. Оставаше й да се заеме с косата, след което можеше с чиста съвест да си легне.
Самолетът от Мадрид закъсняваше с четирийсет и пет минути. Настя се помота из летището, после не издържа и се обади на Юра Коротков.
— Аска! — зарадва се той. — Къде се губиш от ранни зори? От осем часа ти звъня, а тебе те няма. Исках да ти се обадя още снощи, но се прибрах късно, не исках да те будя.
— Защо, новини ли има?
— Ами-и… ти ще кажеш. Знаеш ли кой е бил злостният хулиган, чието дело са задигнали от Бакланов?
— Не. Знам името, но то нищо не ми говори. Кой е?
— Имиджмейкърът на Владимир Тарсуков.
— Сериозно?! На самия Тарсуков?!
— Ами нали това ти говоря! Не мога да си представя какво писмо може да е пратил тоя глупак Бакланов до апарата на президента, но подозирам, че изобщо не е пращал. Не му стиска на такъв да праща писма до Тарсуков. Но дори и да е пратил, самият Владимир Игнатиевич, предполагам, е разпоредил никой, освен него да не чете това писмо. Представяш ли си какъв скандал щеше да се вдигне, ако излезеше, че Тарсуков, гордостта на руската икономическа политика, е формирал публичния си образ, ползвайки консултациите на долен хулиган? Нашите родни домакини го обожават — и не щеш ли, такъв удар!
— Да, Юрасик, озадачи ме ти мене — проточи Настя, тайно зарадвана: ще има с какво да ангажира мозъка си, докато към Москва приближава разкошният въздушен лайнер с мадридския шегаджия на борда.
— Какви са плановете ти за днес? — попита Коротков.
— Неясни. Сега съм в Шереметиево, посрещам някакъв мамин приятел от Мадрид, после го закарвам в хотела, после — каквото двете страни решат. А ти имаш ли предложения?
— Хайде да се срещнем на ВДНХ — предложи той. — Доведи там своя страстен испанец, покажи му нашия народен панаир с песните и танците, а ние с тебе междувременно ще обсъдим нещо.
Настя разбра, че Юра е насред поредния домашен скандал и търси къде да избяга. Обикновено в такива случаи отиваше на работа. Всъщност и сега се канеше да направи същото.
— Сега за службата ли тръгваш? — попита го.
— Как позна? — мрачно отвърна той. — За службата, закъде другаде.
— Хайде да се срещнем в четири часа при онзи павилион, където през лятото ядохме шишчета. Спомняш ли си?
— Спомням си — зарадва се той. — Благодаря ти, Аска, винаги ме спасяваш. Ще се опитам да намеря Люся по телефона, представи си, че и тя успее да се измъкне. Ще забавлява твоя Ескамилио, докато ние си шушукаме.