Годината на Кобрата [bg]

— Господарю — изпелтечих аз. — Толкова години!

— Не твой господар, Маху, не господар — прошепна гласът уморен и тъжен.

Приближих се малко, за да успея да го видя. Фигурата се обърна и улових лек дъх на разложение, люспестата белота на кожата. Намирах се сред прокажени; затова бяха с ръкавици.

— Страхуваш ли се, Маху, Песоглавецо от Юга? Страхуваш ли се да се изправиш пред реалността, да се отърсиш от съня?

— Господарю, ти си Ехнатон, фараон на Египет.

— Маху, Песоглавецо от Юга, аз съм просто един прокажен, отшелник от долината, и сега ти седиш пред мен. Така че слушай — гласът загрубя. — Ти не уби кеб-шера, магьосника, Мерире, предателя.

— Не можех — заекнах аз. — Нямах нито възможност, нито мотив.

— Чуй ме, Маху — отекна гласът, някак глухо, сякаш от отвъдното.

— Господарю — прекъснах аз. — Имам толкова въпроси, толкова много неща се случиха.

— Тишина! Не знаеш с кого говориш. Аз се промених. Вече не съм Гротескния. Вече не съм Забуления, вече не съм син на Атон, а негов роб. Съгреших и бях наказан. Знак колко наистина струвам. Аз не съм Сина на Единствения. Аз не съм Месията, не съм Избраното дете, той още не се е появил. На мен се падна просто да проправя пътя. Аз бях неговият глас, неговият вестител. Плаках насред пустошта, но никой не ме чу; сега понасям наказанието си. Както и да е, Маху, Мерире и Вечерните му прилепи те преследват. Те са опасни. Очаквай нещо да се случи в лагера ти. Един от твоите хора планира голямо зло. Не знам кой, така че трябва да бъдеш нащрек.

Вдигнах ръка, за да заговоря, но гласът откъм огъня стана твърд.

— Нямате време. Мерире и Прилепите му наближават. Скоро ще нападнат. Сега, когато си тук, те ще разберат къде съм. Вече нямат причина да те оставят жив.

— Но, господарю… — запротестирах аз.

— Слушай, Маху, слушай внимателно. Супилиум и хетите му напредват на изток. Ще разбият мощта на асирийците и ще се върнат крадешком като чакали. Ще прекосят реки и долини, за да отсекат пътя на Хоремхеб обратно към Египет. Ще впримчат армията на Египет в Ханаан и ще я унищожат. В подходящия момент трябва да кажеш на Хоремхеб и Рамзес — колкото и да ги мразя, — че трябва да се оттеглят.

— Защо? — попитах.

Вече не бях Маху, изпеченият политик, умелият интригант, а момчето в онази горичка в двореца Малгата, което говори със Забуления — изпълнен с мистерии и тайни учения. Исках да протегна ръка, да докосна неговата, да го прегърна, да извикам дните, да върна спомените, да върна миналото, славното минало на Нефертити, на Ахетатон, на силата и славата, конспирациите и интригите, приятелствата и съюзите, които ни бяха сплотявали толкова здраво.