Приливи на Мрака [bg] [ЛП]
- Автор: Розенберг Аарон
- Серия: World of Warcraft(bg) #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Катина Цонева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Приливи на Мрака [bg] [ЛП]». Краткое содержание книги:
— И сега ни наближават с пълна сила — намръщи се Кейл’тас.
— Да — Кадгар замълча, но никой друг не продума повече и той се размърда нервно в невидимия си стол.
— Ако няма друго, уважаеми господа и дама, мисля да се оттегля — заяви той. — Денят беше дълъг и съм много уморен.
— Какви са плановете ти сега? — попита жената, изправяйки се от стола си.
Кадгар се намръщи. Той си бе мислил за същото, откакто пристигна в Лордерон. Част от него искаше да помоли Кирин Тор за защита. Вероятно можеше да се върне на старата си работа като асистент на библиотекаря. Нямаше да създава проблеми и щеше да е на безопасно място зад най-здравите магически защити в света. Друга част от него обаче ненавиждаше идеята да бяга от наближаващия сблъсък. Все пак той се беше изправил срещу демон! И беше оцелял. Ако можеше да се справи с това, със сигурност щеше да може да се справи с оркска армия. Освен това, приятелството и уважението все още имаха стойност, поне за него.
— Ще подкрепя Лорд Лотар — отговори накрая той, умишлено запазвайки спокоен глас. — Обещах да му помогна, а той определено го заслужава. След войната, ако оцелеем…
Той сви рамене.
— Ти все още си поданик на Даларан — отбеляза жената. — Ако те извикаме и ти дадем работа, ще откликнеш ли на поканата ни?
Кадгар се замисли за момент.
— Не — отговори бавно той. — Не мога да се върна за това. След тази война и ако оцелеем, ще се върна към ученията си, но не съм сигурен дали ще го правя тук, в кулата на Медив или на някое друго място.
Членовете на съвета го изгледаха внимателно, както и той тях. И накрая Крас наруши тишината.
— Когато замина, беше просто едно момче, новоизлюпен чирак — каза той, а Кадгар долови благожеланието в гласа му. — Но се завърна силен мъж.
Кадгар наведе глава в знак на благодарност за комплимента, но не каза нищо.
— Няма да получиш заповеди от нас — увери го Антонидас. — Ще уважим решението ти и твоята независимост. Но бихме желали да ни държиш в течение, особено за всичко, което се отнася до Медив, некромантите, Ордена и този портал.
Кадгар кимна.
— Свободен ли съм сега?
Антонидас сви устни и се усмихна.
— Да, можеш да си вървиш — отвърна архимагът. — Нека Светлината ти дава закрила и сила.
— Дръж ни в течение — добави дундестият мъж. — Колкото по-рано разберем какво планират орките, толкова по-бързо ще можем да изпратим войски там и, разбира се, ще предоставим магическа помощ.
Кадгар кимна.
— Разбира се.
Той бързо излезе от залата, но веднага щом вратите се затвориха зад гърба му, призова гадателската си сфера. Кирин Тор се срещаха в тиха стая, която той подозираше, че има магическа защита не само от потенциална атака, но и от любопитни уши. Но Кадгар беше научил много от Медив по време на краткото си чиракуване и още повече от книгите, които беше придобил след смъртта му. Освен това беше много близо до целта си. Той се концентрира и цветовете на сферата се завихриха, преминавайки от зелено в черно и обратно. В нея се появиха лица, чу се слабо боботене и след миг той можа ясно да види членовете на управителния съвет на Кирин Тор в прости виолетови роби. Дори живите стенописи на залата се бяха променили, забавили движението си и застинали на място, и сега в нея имаше само шестима души, които си говорят.
— … Не знам доколко можем да му вярваме — казваше дундестият мъж. — Той не изглеждаше особено склонен да изпълни желанията ни.
— Разбира се, че не — отвърна рязко Кейл’тас. — Съмнявам се, че дори ти би бил по-открит и доверчив, ако беше преживял същото като него. Освен това няма нужда да му се доверяваме. Той трябва само да ни свърже с Лотар и да бъде посредник между нас и останалите. Сигурен съм, че не би подкопал действията ни. Нито ще се обърне срещу нас или ще прикрие някакви доказателства или информация, която може да ни е нужна. Не виждам какво повече можем да искаме от него.