Мрачни дни [bg]

— Как ти се струва главата?

— Ами, такова… Хубава е. Много прилича на предишната.

— Какви ги говориш? Съвсем различна е. Скулите са по-високо.

— По-високо ли са?

— А не са ли по-високо?

— Ами, предполагам… Може и по-високо да са. Удобна ли е?

— Много — детективът я подмина и влезе в стаята, където държеше шапките си. — Къде е Гастли? Казахте ли му, че съм се върнал?

— Ами не…

— Той може и да не ви повярва. Може да помисли, че още халюцинирам. Най-добре е да му обясните, че изобщо не халюцинирам. Той ще се радва да разбере, че не е просто плод на въображението ми. Ако бях на негово място, аз бих се радвал да разбера, че не съм плод на нечие въображение — Скълдъгъри си избра шапка, която да отива на костюма, нахлупи я ниско над празните си очни орбити и се залюбува на отражението си в огледалото.

— Липсваше ми — промърмори.

— Гастли е арестуван — обади се Валкирия в опит да привлече вниманието му. — Танит също. Държат ги в Убежището.

— Защо?

— За това, че ми помагаха да те спася. Гилд категорично забрани да отваряме отново портала. Твърдеше, че така рискуваме някое непобедимо зло да се промъкне в нашата реалност.

— Хмм. Мъдро. Напълно е бил прав.

Валкирия се навъси.

— Не ми помагаш, Скълдъгъри.

— Виж, Валкирия, отварянето на портала действително си беше много опасно. Понякога трябва да си признаеш, когато не си права.

— Ти никога не си признаваш, когато не си прав.

— Но случаите, в които не съм прав, са много, много рядко явление. Ти, от друга страна, не си права през по-голямата част от времето. Статистически погледнато, направо е смайващо колко често не си права.

Детективът отвори дървеното ковчеже на близката маса и бръкна вътре с облечената си в ръкавица ръка. Револверът лъсна, когато го извади на светло.

— „Смит и Уесън“ — промълви любовно. — Почиствала ли си го?

— Миналата седмица — отвърна Валкирия и се хвана, че сама се усмихва. — Помислих, че ще си го искаш.

Скълдъгъри отвори барабана, извади шест патрона от ковчежето, напъха ги в гнездата, щракна барабана обратно и спусна предпазителя с палец. Прибра оръжието в кобура, закопчан под мишницата му.

— Готов — рече. — Сега отново се чувствам цял.

Флетчър влезе.

— Здрасти — каза кротко.

— Флетчър — кимна му Скълдъгъри. — Благодарих ли ти за това, че отвори портала и ме върна у дома?

— Не — отвърна Флетчър. — Моля.

— Сега можеше да носиш вината за края на човешката раса — продължи Скълдъгъри весело. — Но аз не съм човекът, който ще ти държи сметка за грешките ти. Вече можеш да си вървиш.

— Какво мога?

Скълдъгъри се поколеба за миг.