Сълзата на дявола [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Год: 2003
Язык: болгарский
Год: ИК „Ера“
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Сълзата на дявола [bg]». Краткое содержание книги:

Последният ден на годината. Празнично украсен Вашингтон е скован от ужас. След безогледна стрелба метрото е осеяно с трупове. И това е само началото! Защото Гробокопача ще продължи да убива — на всеки четири часа, докато не се изпълни ултиматумът. За екипа от ФБР, разследващ престъплението, бързо става ясно, че Гробокопача е само машина — убиец. „Мозъкът“ на операцията, маскирана като изнудване, е гениален злодей, чиято цел граничи с безумието. Той добре познава преследвачите си, предвидил е всеки техен ход… Праща ги по фалшиви следи, залага им изкусни капани… Разработил си е план за измъкване от всяка ситуация, перфектно „управлява“ изпълнителя на деянията. Единствената улика, водеща към престъпника, е анонимната бележка до кмета, в която се поставят условията, а тя е написана с цел да заблуди следствието. Експертът по документи Паркър Кинкейд и водещата операцията — специален агент Маргарет Лукас, прибягват до консултация с легендарния криминолог Линкълн Райм. Неговият анализ на следите ги насочва към мястото, където е замисляно престъплението. Докато стрелките на часовника неумолимо се движат напред и смъртта дебне още невинни хора, Паркър и Лукас се въоръжават с търпението, нужно при решаване на главоблъсканици, за да разгадаят лабиринтите на мисълта, родила ужасяващото престъпление.
„Гениално замислен роман — истинско предизвикателство за човешкото въображение. Дивър надмина и себе си!“ Стивън Кинг

Перейти на страницу:

Паркър погледна писмото на екрана пред тях, сякаш докладът, който четеше Харди, описваше не престъпника, а самата бележка.

— „Малко следови улики. Прах от тухли в косата, глина под ноктите. Стомашно съдържание: кафе, мляко, хляб и телешко, вероятно евтина пържола, консумирани в рамките на последните осем часа.“ Това е — завърши Харди. После погледна друга записка по случая, прикачена към доклада, и добави: — Никакви следи от камиона, който го е блъснал. — Обърна се към Паркър: — Странно, престъпникът е на долния етаж, а не може да ни каже нищо.

Паркър погледна другия брой на Бюлетина за особено тежки престъпления, онзи, в който пишеше за бомбата в дома на Гари Мос. Лаконичното описание на обстоятелствата, при които двете момичета едва не са се простили с живота, го бе изкарало от равновесие. Като видя за пръв път бюлетина, замалко не се беше отказал.

Изгаси шрайбпроектора и върна бележката върху работната маса.

Кейдж погледна часовника си.

— И така, имаме четирийсет и пет минути. По-добре да вървим — заяви, обличайки палтото си.

— Какво искаш да кажеш? — попита Лукас.

Старшият агент ѝ подаде шлифера, а на Паркър — коженото му яке. Той го пое, без да се замисля.

Кейдж кимна към вратата:

— Да тръгваме. Да помогнем на Джери Бейкър и хората му в проверката на хотелите.

Паркър поклати глава:

— Не. Трябва да продължим тук. — Погледна Харди: — Прав си, Лен. Престъпникът няма да ни каже нищо, но бележката му все още може. Много неща.

— Имат нужда от хора — настоя Кейдж.

За момент в стаята настана тишина.

Паркър стоеше с наведена глава срещу Лукас, от другата страна на яркоосветената работна маса. Бялата бележка блестеше помежду им. Той бавно вдигна глава:

— Не вярвам да го открием навреме. Поне не за четирийсет и пет минути. Мисля, че ще бъдем най-пълноценни, ако останем тук и продължим да изследваме бележката.

— Нима ще ги отпишеш? — изуми се Си Пи. — Всички тези хора?

Паркър се замисли. После отговори тихо:

— Май точно това имах предвид. Да.

Кейдж се обърна към Лукас:

— Ти какво мислиш?

Тя погледна Паркър. Очите им се срещнаха.

— Съгласна съм с Паркър — отвърна тя. — Оставаме тук. Ще продължим с бележката.

15.15

С периферното си зрение Лукас наблюдаваше Лен Харди. Той постоя неподвижно известно време, после приглади косата си, взе шлифера си и се приближи към нея.

„Всичко е тип-топ…“

— Нека поне аз да отида — помоли я той. — Да помогна с проверката на хотелите.

Тя погледна честното му младо лице. Шлифера в голямата му ръка с безупречно изрязани и изпилени нокти. Този човек, помисли си тя, отделяше изключително внимание на дребните подробности.

— Не може. Съжалявам.

— Агент Кейдж е прав. Имат нужда от хора.

Лукас погледна Паркър Кинкейд, но той отново се беше вглъбил в писмото, внимателно го измъкваше от финия найлонов калъф.

Лукас махна към един отдалечен ъгъл на лабораторията.

— Ела за малко, Лен.

Само Кейдж забеляза жеста ѝ, но не се намеси. По време на дългата си служба в Бюрото старшият агент бе провел достатъчно разговори с подчинените си, за да знае, че тази работа е толкова деликатна, колкото да разпитваш заподозрян. Дори по-деликатна, защото с тези хора ще продължаваш да работиш. И може да се наложи да им повериш живота си. Кейдж се радваше, че Лукас подхожда толкова тактично към Харди.

— Кажи, Лен. Какво те мъчи?

— Искам да направя нещо. Знам, че тук съм безгласна буква. Нали съм обикновен полицай. От Статистическия… Но искам да помогна.

— Ти си тук само като офицер за свръзка. Само за тази дейност си упълномощен. Това е акция на ФБР. Не е съвместно разследване.

Той се усмихна кисело:

— Свръзка ли? Тук съм като стенографка! Много добре го знаеш!

Разбира се, че го знаеше. Това обаче нямаше да спре Лукас да му даде по-важна задача в разследването, стига само да сметне, че ще бъде полезен. Тя не се придържаше сляпо към правилниците и ако Харди беше способен снайперист, щеше да го изрита моментално при ударния отряд на Джери Бейкър, без да ѝ мигне окото. След кратко замисляне тя продължи:

— Добре, отговори ми на един въпрос.

— Казвай.

— Защо си тук?

Той се намръщи:

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?