![Урокът от нейната смърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/8/urokt-ot-nejnata-smrt-bg-download.jpg)
Урокът от нейната смърт [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Урокът от нейната смърт [bg]». Краткое содержание книги:
„Дивър — новият любимец на Холивуд“ Уошингтън Поуст
На сватбата им следващия месец валя проливен дъжд както в деня на запознанството им. И двамата сметнаха това за добра поличба, което се оказа доста вярно. Бяха изминали шестнайсет години семеен живот и когато се наричаха един друг „скъпи“, обикновено бяха искрени. Според Даян тайната на този успех се криеше в това, че и двамата имаха дефекти в паметта си и те по-скоро забравяха за своите прегрешения, отколкото умееха да си ги прощават. Най-сериозните им грехове по отношение на изневерите се простираха до порочни мисли — например, докато се любят да си представят, че са с дадена сексапилна кинозвезда, особено след гледане на еротични сцени от някой нает видеофилм.
Какво ли бяха преживели, бяха пред пълен банкрут, почина бащата на Даян, после майката на Корд, удар, съсипал напълно баща му, а след това последва смъртта и на стареца. Имаха и разни неприятности, докато живееха в Сейнт Луис.
Напоследък Корд отделяше все повече време на разследванията и рядко се задържаше вкъщи. Ала мрачното й усещане за провал не се дължеше на закъсненията му или на прекомерната му служебна ангажираност. Даян Корд чувстваше, че всъщност тревогата около Сара ги отдалечава един от друг. Тя изобщо не разбираше защо е така, но усещаше силата на отчуждението, а когато бе в по-лошо настроение — и неговата неизбежност.
Тя погледна часовника си, раздразнена, задето я карат да чака, после стрелна с очи секретарката, която движеше непрекъснато дъвката в устата си, докато й намери удобно местенце, продължавайки да адресира писма със сметки.
Въпрос 11. Дали вашият съпруг…
Вратата към вътрешния кабинет се отвори и се появи жена малко под четиридесетте. Носеше красив костюм в яркорозово. Даян се загледа в дрехата, преди да види лицето на жената. Това е курвенски цвят. С хладна усмивка жената каза:
— Здравейте. Аз съм доктор Паркър. Моля, заповядайте вътре.
Боже мой, тази е измамница! Изправяйки се, Даян трескаво обмисляше как да се измъкне. Ветеринарен кабинет, розов костюм, като единствената препоръка за тази жена беше телефонният справочник. Но въпреки недоверието си, Даян пристъпи прага. Седна в удобно кресло. Доктор Паркър затвори вратата. Стаята беше малка, боядисана в жълто и — още една засечка — нямаше кушетка. Във всички кабинети на психиатри имаше кушетки. Това поне Даян го знаеше. Този кабинет бе обзаведен с две кресла, разположени срещу почти празно бюро, два телефона, лампа и чист пепелник върху статив. Кутия с книжни салфетки.
Тежката златна гривна на докторката изтрака по бюрото, докато тя развинтваше капачката на писалка и вадеше бележник.
Но що се отнасяше до стените, тази докторка издържаше изпита. Едната страна бе изпълнена със сериозни, дебели книги като „Психодинамика в лечението на непълноценни индивиди“ и „Основи на психофармакологията“. На отсрещната стена бяха дипломите. Доктор Паркър бе завършила университета в Илинойс, с отличие, имаше диплома от Северозападния медицински институт и от Американския колеж по психиатрия. Три института! Даян, която едва бе успяла да завърши учителския колеж Маккалъф с добър успех, огледа закачените удостоверения, изпълнени с латински и гръцки фрази, с печати и щемпели, и после се обърна към очаквателния поглед на лекарката.
— Така — рече Даян, сплитайки запотени ръце в скута си. Едва сдържаше сълзите си. Отвори уста, за да разправи на лекарката за Сара, а вместо това каза: — От скоро ли сте в града?
— Отворих кабинета преди една година.
— Една година — рече Даян. — Ню Лебънън не е ли малко тих за вас?
— Обичам малките градове.
— Малки градове — кимна Даян. Последва дълга тишина. — Е, малък град си е. Това е вярно.