Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Любовно-фантастические романы » Тайната на забранената книга [bg]
Тайната на забранената книга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тайната на забранената книга [bg]

Электронная книга - «Тайната на забранената книга [bg]». Краткое содержание книги:

Eдна забранена книга. Библиотека, водеща към друг свят, и книжар, обгърнат със загадъчни сенки. Една жена, чийто избор вещае бъдещето на човечеството. Маккайла Лейн е съвсем обикновена съвременна жена. Или поне така си мисли, докато нещо необикновено не й се случва. Когато убиват сестра й, само една следа води към убиеца — загадъчно съобщение на мобилния й телефон. В търсене на отговори Мак заминава за Ирландия, за да потъне в мрачен свят, където нищо не е такова, каквото изглежда. Където доброто и злото носят една и съща коварно съблазнителна маска. Скоро Мак се изправя пред още по-голямо предизвикателство: да остане жива достатъчно дълго, за да се научи да използва силата, която не е предполагала, че притежава. Сила, която й позволява да вижда отвъд човешкия свят, в опасното царство на фае…    Пленителни същества, древна тайна, нежелана истина, история, която ще ви изпепели. Бестселър на New York Times, книгата е преведена в повече от 50 страни по света.
1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 37 ... 111
Перейти на страницу:

— Какво става с жените, когато свърши с тях?

— Подозирам, че повечето се самоубиват. Красивите жени рядко притежават достатъчна сила на характера, за да оцелеят без хубостта си. Отнеми им я и те рухват — погледът му говореше, че вече ме е съдил и осъдил.

Не направих усилие да сдържа сарказма в гласа си.

— Колкото и да съм поласкана, че ме смяташ за красавица, Баронс, позволи ми да посоча, че още съм жива! Срещнах се със Сивия мъж и все още съм тук, красива както винаги, тъпако!

Той вдигна вежда.

— Ето нещо нагледно за теб.

Бях огорчена. Никога не съм наричала хората „тъпаци“. Е, добре. Беше тежък ден. „Съжалявам, мамо!“

— Какво ми има? И това не е покана да започнеш да изброяваш множеството недостатъци в характера ми.

Той се засмя слабо.

— Казах ти онази вечер. Ти си Шийте зряща, госпожице Лейн. Можеш да виждаш Фае. Способна си да виждаш и Светлите, и Мрачните, но изглежда досега си срещала единствено неприятната половина от расата им. Да се надяваме това да продължи, поне за известно време, докато те обуча. Сийли или Светлите Фае са смущаващо красиви, не по-малко, отколкото техните мрачни братя са печално гнусни.

Поклатих глава.

— Това е невъзможно!

— Ти дойде при мен, госпожице Лейн, защото знаеш, че не е невъзможно. Можеш да претършуваш репертоара си от красиви самозаблуди в търсене на начин да отречеш това, което си видяла тази вечер или можеш да намериш начин да оцелееш. Помниш ли какво ти казах за ходещите жертви? Видяла си как една е паднала тази вечер. Какво искаш да си, госпожице Лейн? Оцеляваща или жертва? Честно казано, не съм сигурен, че дори аз мога да те превърна в първото, имайки предвид суровия материал, с който съм принуден да работя, но изглежда съм единственият, който има желание да опита.

— О, ти си просто ужасен!

Той сви рамене.

— Наричам нещата с истинските им имена. Свиквай! Ако се задържиш достатъчно дълго тук, може да се научиш и да цениш това мое качество. — Той се изправи и тръгна към задната част на магазина.

— Къде отиваш?

— В банята. Да си измия ръцете. Страх ли те е да останеш сама, госпожице Лейн?

— Не — излъгах.

Нямаше го достатъчно дълго, за да започна да се взирам в ъглите на стаята в опит да преценя дали всички сенки са хвърляни от предмети и дали се подчиняват на законите на физиката.

— Добре — казах, когато се върна, — да се престорим, че се връзвам на малката ти история за няколко минути! Къде са били тези чудовища през целия ми живот? Обикаляли са навсякъде, а аз просто никога не съм ги забелязвала ли?

Той ми хвърли вързоп дрехи, който ме удари право в гърдите.

— Измъкни се от мокрите дрехи! Не съм болногледачка. Ако се разболееш, ще се оправяш сама.

Бях благодарна за дрехите, но той имаше сериозна нужда от урок или два по обноски.

— Загрижеността ти е трогателна, Баронс — на практика изтичах в банята, за да се преоблека. Беше ми студено и треперех, а мисълта да съм болна в Дъблин, в тясната си стая съвсем сама, без домашно направената пилешка супа на мама и без нейните нежни грижи, беше повече, отколкото можех да понеса.

Пуловерът с цвят на слонова кост, който ми беше дал, беше смес от коприна и ръчно предена вълна и стигаше до средата на бедрата ми. Навих ръкавите четири пъти. Черният ленен панталон беше шега. Талията ми е шестдесет и един сантиметра. Неговата беше деветдесет и един, а краката му бяха с петнайсет-двайсет сантиметра по-дълги от моите. Навих крачолите, измъкнах колана от дънките си и надиплих панталона му на кръста си. Не ме интересуваше как изглеждам. Бях суха и вече започвах да се стоплям.

— Е? — Беше махнал мокрото одеяло и беше подсушил дивана. Седнах с кръстосани крака на украсените с пискюли възглавници и поднових разговора без предисловие.

— Казах ти миналата вечер. Трябва да си израснала в малък и безинтересен град, който никога не е бил посещаван от Фае. Не си пътувала много, нали госпожице Лейн?

Поклатих глава. Провинциалистка с главно П — това бях аз, точно както и градът ми.

— В допълнение тези чудовища, както ги наричаш, са скорошно развитие. Преди само Сийли бяха способни да преминават свободно между световете. Ънсийли пристигнаха на тази планета вече хванати в затвор. Неколцината, които се наслаждаваха на кратко освобождаване, го правеха само по волята на кралицата на Сийли или на нейния Висш съвет.

1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 37 ... 111
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)