Открадни си свят [bg]

7.

След края на работния ден жените от Литъл Фоксбърн имаха обичая да вечерят в чили-ресторанта над Пауновия парк.

— Тъпо е да готвиш — споделяха те, докато разглеждаха холоменюто, — затова пък тук е толкова приятно.

— Да, изборът си не е лош — призна и Лора Овърхед, с което всъщност искаше да каже, че чили-ресторантът не е мястото, което би предпочела у дома, но го намира за напълно приемливо при тези обстоятелства.

— Заслужава си — съгласи се Мардж Гудселф. — И е чистичко.

— Чистичко е — закимаха останалите.

— Ами да.

В чили-ресторанта келнерите се усмихваха. Изглеждаха толкова спретнати в красивите си униформи, сресани, с изгладени ризи и вратовръзки. Момичетата носеха червени касинки, а момчетата бяха затъкнали бродирани кърпи в задните си джобове. Те претичваха между масите с големи подноси, разминаваха се елегантно на косъм един от друг, никога не се сблъскваха, изморяваха или изнервяха.

Натали Шу погледна през прозореца.

— Надявам се, че Били е добре — рече тя. Били беше нейният верен лабрадор, привързан отвън, докато господарката му си похапваше лазаня.

(По традиция всички жени от Литъл Фоксборн имаха кучета. Мардж Гудселф притежаваше хрътка на име Горгона. „Още щом ме зърна, разбрах, че се е влюбила в мен — похвали се тя, когато я интервюираха от местната видеовизия. — Беше като любов от пръв поглед, нали разбирате? Глупаво дребосъче. Нали, миличко. Такова си ми ти.“)

— Снощи пак е имало тараш — заяви Доти Уолъс, бършейки начервените си устни в снежнобялата салфетка. — Един от управителите каза, че когато се събудили, липсвали няколко фотьойла.

— Фотьойла? — жените заклатиха в такт глави. Всички бяха чули за мургавата млада жена, която прониквала в апартаментите на почтените хора и отмъквала каквото й падне.

— Някой виждал ли я е, Доти?

— О, не, винаги им се изплъзва.

— Норман твърдеше, че това място гъмжало от крадци — оплака се Натали Шу. Тя огледа залата, сякаш някой апаш можеше да се спотайва под масата със салатите. — Тези хора обират дори празни магазини.

Мардж Гудселф повдигна брадичка и забоде вилица в мекия сладкиш.

— Не можеш да откраднеш нищо от празен магазин, Натали — изрече тя, — съвсем нищичко.

— Онази ще ти вземе дори огледалото от чантата — възрази Натали, наведе се и задуха горещия чай.

— Питам се, какво ли прави с всичко това? — мърмореше озадачено Доти Уолъс. — Касетофони, микровълнови фурни, мебели. Не мога да повярвам, че ще съумее да ги разпродаде. Кой ще ги вземе — всеки си има такива неща.

— Разбира се, че си имат, скъпа — отвърна Мардж. — Но ти знаеш не по-зле от мен, че за някои това никога не е достатъчно. Не съм ли права?