Ноктите на Помирителя [bg]

Образът на мъжа започна да губи естествената си плътност и да се превръща в силует, а после — в цветно петно. Спомних си за марионетките, които бях видял в съня си, когато споделях леглото си с Баландерс.

Големият кръг, съставен от трийсет-четирийсет души, започна да ми се струваше като изрязана от дете книжна корона. Водалус и Йонас, които бяха най-близо до мен, виждах нормално, но военните бяха размазани, както и Теа.

Когато подносът най-после стигна до нея, Водалус се изправи и сякаш тикан от нощния вятър, се понесе към средата на кръга. Под оранжевата светлина на фенера той ми изглеждаше така сякаш се намираше на голямо разстояние и все пак можех да усетя пронизващия му поглед, както усещам топлината на мангала, който загрява железата за дамгосване.

— Трябва да се закълнете преди подялбата — каза Водалус и короните на дърветата сякаш закимаха в съгласие. — Пред втория живот, който ще получите след малко, заклевате ли се, че никога няма да предадете тези, които са събрани тук? Съгласни ли сте да се подчинявате без колебание, дори и с цената на живота си, на Водалус или на друг избран вожд?

Опитах се да кимна като дърветата, но всички ме гледаха напрегнато и аз промълвих:

— Съгласен съм.

Йонас добави:

— Да.

— А също, че така, както се подчинявате на Водалус, ще се подчинявате и на всеки, който бъде назначен от него за ваш началник.

— Да.

— Да.

— Че ще поставяте тази клетва над всички други клетви, независимо кога са дадени — в миналото или за в бъдеще.

— Така ще бъде — каза Йонас.

— Да — кимнах аз.

Нощният вятър беше утихнал. Сякаш някакъв призрак бе обитавал за миг поляната и сега неочаквано беше изчезнал. Водалус отново седна на стола си и се наведе към мен. Говорът му беше завален и не можех да разбера ясно какво казва, но нещо в очите му ме караше да мисля, че алзабото му действа по същия начин, както и на мен.

— Аз не съм учен — пелтечеше той, — но знам, че и други хора преди мен са го казвали — великите каузи са дело на обикновени мъже. Нациите биват обединени от търговията на слонова кост и редки видове дървета за олтарите и мощехранителниците, както и от сварените карантии на скотове и мъжки и женски органи. След няколко минути ти и аз също ще бъдем обединени чрез наш близък мъртвец, който ще оживее, но този път в нас. Това ще стане с помощта на течността, изцедена от мумиците на един от най-противните зверове. Така цветето ще разцъфне от тлението.

Аз само кимнах.

— Научихме това от нашите съюзници — тези, които чакат човека отново да се пречисти, за да се присъедини към тях, и да се отправят на завоевателен поход във Вселената. Било е донесено от другите, които са смятали да го пазят в тайна и да го използват за нечисти цели. Казвам ти го, защото когато отидеш в Двореца на Сюзерена, може да се срещнеш с тях. Обикновените хора ги наричат какогени, а сред тях са и добре обучените екетрасолариани и хиеродули[5]. Трябва да внимаваш, когато говориш с тях, защото те знаят какви са признаците, ако някой е употребил алзабо.