Деца от кръв и кости [bg]

Втренчила се е в Мама Агба, сякаш е направена от диаманти, но въпреки това се отдръпва, когато тя се приближава до нея.

— Не съм аз тази, на която е предречено да го направи, дете. — Мама Агба поставя свитъка в моите ръце. — И ти видя същото, което видях и аз.

— Н-не може да говориш с-сериозно — заеква Амари.

Този път съм съгласна с нея.

— Какво има да спорим? — пита Мама. — Вие тримата бяхте на път. Отивахте да върнете магията!

— Не е ли вече тук? — пита Амари. — Т-това, което ти току-що направи…

— То е само частица от онова, което правех преди. Свитъкът запалва искрата на магията, но за да се върне тя в цялата й сила, трябва да се направи повече.

— Сигурно има някой по-добър — поклащам глава аз. — Някой с повече опит. Не може да си единственият маг, който се е спасил при Нападението. Може да използваме силата ти да намерим някого за свитъка.

— Момичета…

— Не можем! — прекъсвам я. — Аз не мога! Тате…

— Аз ще се грижа за баща ти.

— Но стражите?

— Не забравяй кой те научи да се биеш.

— Дори не знаем какво пише — намесва се Амари. — Та н-ние дори не можем да го прочетем!

Мама Агба гледа унесено, сякаш някаква идея се е загнездила в главата й. Тя бързо отива до една купчина стари вещи и се връща с избледняла карта.

— Ето — показва тя към точка в джунглата Фунмилайо на няколко дни път на изток от брега на Илорин. — Във видението ми пътувахте натам. Трябва да е мястото, където е Кандомбле.

— Кандомбле? — пита Амари.

— Легендарен храм — отговаря Мама Агба. — Казват, че е домът на свещените сентароси, пазителите на магическия и духовния ред. Преди Нападението само новоизбраните водачи на десетте клана на маговете предприемали това пътуване, но щом видението ми показва, че вие сте на път за там, значи е дошло вашето време. Трябва да отидете. Отговорите, които търсите, може да са в Кандомбле.

Колкото повече говори тя, толкова повече сякаш загубвам чувствителността в ръцете и краката си. Защо не разбираш? — искам да изкрещя.

Аз не съм достатъчно силна.

Поглеждам към Амари — за момент забравям, че е принцеса. На блещукащата светлина от свещите на Мама Агба тя изглежда дребна и не много сигурна какво да прави по-нататък.

Мама Агба слага сбръчкана ръка на бузата ми, а с другата хваща китката на Амари.

— Знам, че сте изплашени, момичета, но съм сигурна, че можете да направите това. От всички дни, да търгуваш в Лагос, ти избра точно този. От всички хора, които можеше да помолиш на пазара, ти избра нея. Боговете са се намесили. Те ни благославят с даровете ни след толкова много време. Трябва да им вярвате и да знаете, че не биха си играли със съдбата на маговете. Вярвайте в себе си.

Аз издишам дълбоко и се взирам в плетения под. Боговете, които някога ми се струваха толкова далече, сега са по-близо, отколкото си бях представяла, че може да бъдат. Днес сутринта исках просто да завърша обучението си.