Деца от кръв и кости [bg]

— Преди Нападението — продължава тя — усетих как магията е изсмукана от въздуха. Опитах се да призова видение какво ще се случи, но когато най-много имах нужда от това, не можах да видя нищо.

Потреперва, сякаш отново преживява болката от онзи ден. Мога само да си представя какви ужасни картини се разкриват в главата й.

Мама се приближава до прозореца и спуска пердето. Взира се в изморените си ръце, набръчкани и изкривени от годините работа като шивачка.

— Орунмила — прошепва тя, извиквайки Бога на мъдростта. — Ба ми соро. Ба ми соро.

— Какво прави?

Амари прави крачка назад, сякаш думите на Мама Агба ще я поразят. Но когато чувам йоруба за първи път след повече от десет години, аз съм толкова изумена, че не мога да отговоря.

След Нападението слушах само резкия тон и гърлените звуци на езика на Ориша, който ни принуждаваха да говорим. Толкова отдавна не бях чувала изречено на глас заклинание, прекалено дълго езикът на моите хора съществуваше само в главата ми.

— Орунмила — превеждам аз, докато Мама напява. — Говори ми, говори ми. Тя вика своя бог — обяснявам на Амари. — Опитва се да направи магия.

Въпреки че отговорът ми идва лесно, дори и аз не мога да повярвам на това, което виждам. Мама Агба напява със сляпа вяра, търпелива и доверчива, точно такава, каквито трябва да са онези, които следват Бога на времето.

Докато тя призовава Орунмила за напътствия, в сърцето ми се появява болезнено желание. Независимо от това колко много исках, аз никога нямах достатъчно вяра, за да призова Оя по този начин.

— Тя в безопасност ли е? — Амари се притиска към стената на ахерето, когато вените Мама Агба изпъкват по кожата й.

За да правим магия, ние трябва да говорим на езика на боговете, за да обуздаем и оформим ашето в кръвта си. За един опитен Прорицател това заклинание е лесно, но след като Мама Агба толкова години не е използвала магия, то сигурно изчерпва цялото й аше. В тялото ни аше се развива като всеки друг мускул — колкото повече го използваме, толкова по-лесно е да черпим сила от него и толкова по-силна става магията ни.

— Орунмила, ба ми соро. Орунмила, ба ми соро…

С всяка дума дъхът й става по-накъсан. Бръчките върху кожата й се обтягат от напрежението. Обуздаването на аше поглъща физическата сила. Ако се опита да обуздае прекалено много, може да убие себе си.

— Орунмила… — Гласът на Мама Агба укрепва. В ръцете й започва да се събира сребърна светлина.

— Орунмила, ба ми соро. Орунмила, ба ми соро…

Космосът се взривява между ръцете й с такава сила, че събаря мен и Амари на земята. Амари изпищява, но моят вик изчезва в гърлото ми. Синьото и лилавото от нощното небе заблещукват между дланите на Мама Агба. Сърцето ми спира пред великолепната гледка, а дъхът ми секва. Върнала се е…

След толкова много време магията най-после е тук.