Друговремец [bg]

Рандал спрял схватката, като просто опрял пистолет в челото на Джени. Принуден да се предаде, Джейми бързо се оказал в ръцете на двамата войници, които го вързали. Рандал се усмихнал чаровно на пленника и казал: „Е, котка и котарак ли си хванахме? Малко тежък труд ще ти смекчи характера, види ми се, а ако не стане - ще срещнеш друга котка, деветоопашата1. За котараните има и други лекове, нали така?“

Джейми спря и раздвижи челюст.

- Държеше ръката на Джени зад гърба й, но я пусна и премести длан отпред на роклята й, около гърдата й, така... - Той се усмихна ненадейно. - И Джени заби пета в крака му, сръга го лакът в корема. И докато онзи се давеше, се завъртя и добре му сплеска орехите с коляно. -Изсумтя развеселен и продължи: - Онзи си изпусна пистолета, тя посегна към него, но един от драгуните, дето ме държаха, се добра до него пръв.

Бях приключила с превръзката и стоях смълчана до него, с ръка на здравото му рамо. Сякаш му бе важно да ми каже всичко, но се боях да не би да спре, ако му напомня за присъствието си.

- Когато си пое достатъчно дъх, за да каже нещо, Рандал нареди на хората си да ни изведат отвън. Свалиха ми ризата, вързаха ме за теглича на каруцата и Рандал ме заудря с тъпото на сабята си. Беше разярен, но не и в идеално физическо състояние, така да се каже. Поожули ме, но нямаше сили за повече.

Краткият прилив на веселие секна и рамото под дланта ми се напрегна.

- Когато спря, се обърна към Джени, държеше я един от драгуните, и я попита иска ли да види още, или ще се прибере в къщата с него и ще му предложи по-добро забавление. -Рамото трепна. - Не можех да мърдам много-много, но се развиках, че не съм ранен - и наистина не бях особено ранен, - и да не ходи с него, ако ще да ми прережат гърлото пред очите й. Държаха я някъде зад мен, така че не я виждах, но чух, че май му се изплю в лицето. Сигурно това е направила, защото след миг онзи ме хвана за косата, дръпна главата ми назад и опря нож във врата ми.

Рандал казал през зъби: „Изкушавам се да приема предложението ти“, и пробол кожата му достатъчно, за да прокърви. Джейми продължи:

- Виждах камата до лицето си и точиците кръв в прахта под каруцата. - Говореше почти замечтано и разбрах, че е изпаднал в нещо като транс. Може би дори не помнеше, че съм при него. - Понечих пак да извикам, да кажа на Джени, че предпочитам да умра, за да не се мърси тя с подобни боклуци. Само че Рандал вкара камата между зъбите ми и не можах.

Джейми потърка уста, сякаш още вкусваше стоманата. Млъкна и впери поглед напред.