![Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/4/3/mechove-v-grada-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Майналовски Сибин, Мирчев Василь
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Екопрогрес“
- ISBN: 978-954-2970-25-5
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
— Клаустрофобия. Много силна малка гад. Нямаш идея колко такива бродят из света на сънищата.
Моника позна гласа и разбра, че всичко бе загубено. Кошмарът й я беше изпреварил. Кошмарът, който толкова време я беше мъчил, сега щеше да донесе края на живота й, както и на целия свят. Тя вдигна поглед и видя пред себе си дебелия тираджия, подпрян на вратата. Обут в маратонки менте и анцуг, той пристъпи към нея. Погледът й се плъзна нагоре до дебелото му шкембе, което се подаваше от мръсната му тениска и стигна до лицето му. Нейното лице. Тираджията се усмихна с нейната усмивка и каза с нейния глас:
— Вече е късно за каквото и да е. Виж през прозореца!
Учителката мълчаливо стана и видя как нещо летеше в небето. Изведнъж започна да се спуска в далечината. Миг преди да се срещне със земята, в главата й прогърмя гласа на Сън:
— Бързо през вратата!
Моника направи няколко крачки, но кошмарът здраво я хвана за ръката.
Ударната вълна от ядрената експлозия запрати и двамата в тронната зала на Сън. Той разбра, че е дошло времето за последния избор. Оттук нататък не можеше да предвиди кой път е начертала Съдбата, но се надяваше да е добър. Надяваше се. Само това му оставаше.
— Е, ето че се събрахме цялата компанийка! — весело каза тираджията с гласа на Моника. — При това гледайте какво си имам тук!
С тези думи той извади от джоба на анцуга си нещо, което наподобяваше ледена висулка. Учителката не разбираше какво се случва. Ако кошмарът искаше да ги убие, вече щеше да го е сторил. Какво можеше да направи тя или останалия без кралство Крал на Сънищата?
— Това, скъпа моя, са твоите сълзи. Сълзите, с които ти ме премахна от света на сънищата и ме освободи. Точно тези сълзи, носещи чистата ти воля, са най-силното оръжие, което може да съществува. — Тираджията се ухили с нейната усмивка и я погледна с нейните очи. — И само ти можеш да го използваш! — извика той и подхвърли висулката на Моника.
Тя я хвана, но не можа да проумее какво се случва. Нима кошмарът току-що й даде инструмента на своето унищожение? Направи няколко крачки към него, когато той каза:
— Разбира се, въпросът е какво ще направиш с това оръжие.
— Как какво? Ще те унищожа, разбира се! — извика Моника. Осъзнаваше, че кошмарът си играе с нея и това я ядосваше, както я ядосваше Сън, който само стоеше отстрани и не казваше нищо. — Какво иска да каже той? — обърна се тя към Сън.
— Иска да каже, че ако го убиеш със сълзите си, той никога няма да е съществувал. Но — продължи Сън, — не той, а аз доведох сънищата в материалния свят и не той, а хората го унищожиха с ядрените си оръжия. Убивайки го, няма да върнеш нашите светове, а след време и това малко измерение, което създадох, ще се разруши и ние също ще умрем. — Сън забеляза отчаянието на Моника и продължи: — Все пак, има начин да спасиш своя свят.
— Как? — попита с надежда учителката, макар и да знаеше, че отговорът няма да й се хареса.
— Трябва да убиеш мен — простичко каза Сън. — Аз и моят свят няма да сме съществували. — Кошмарът наблюдаваше разговора със задоволство и потриваше мазните си ръце. — Следователно, вашият свят ще продължи да съществува и няма да претърпи разрухата, която го сполетя, а той — Сън посочи към кошмара — той никога няма да е съществувал.
Учудена, Моника се обърна към кошмара и изкрещя в лицето му: