В здрача на вторник [bg]

— Не, не знаех. — отговори Карлсън. — Посещавал съм „Къти Сарк“, когато бях ученик.

— Оказва се, обаче, че занапред посетителите ще разглеждат неговото копие.

Тримата завиха по „Хауард Стрийт“ и след малко спряха пред №3.

— Донякъде ми харесва, че по тези места не е останало нищо от миналото — каза Фрида. — Преди четиристотин-петстотин години тук е имало овощни градини и корабостроителници. А съвсем наблизо е акостирал корабът на Франсис Дрейк след завръщането му от околосветското пътешествие. От всичко това сега няма и следа. В миналото са били построени складове, после районът е бил бомбардиран по време на войната, а след това е бил застроен с жилищни комплекси.

— Фрида — каза Карлсън с остри нотки в гласа, — надявам се, че ни разказваш това с някаква цел.

— Заслугата е на Джак — каза кратко тя.

Карлсън погледна към Джак, който се изчерви, едновременно поласкан и объркан.

— Той ме накара да се замисля, че имената на улиците остават дори след като намиращите се на тях сгради са били разрушени. Корабостроителниците и доковете отдавна ги няма, но имената на едновремешните улици са се запазили. — Тя посочи уличната табела. — Погледнете. „Хауард стрийт“. Според мен носи името на Чарлз Хауард, адмирала, ръководил успешно част от битките с Испанската армада.

— Може би, не знам — отвърна Карлсън.

Фрида се приближи до къщата и се загледа в нея, а после се обърна към Карлсън.

— Андрю Бариман ми каза, че трябва да се вслушам внимателно в думите на Мишел Дойс. Когато я попитахме къде е срещнала онзи мъж, тя непрекъснато споменаваше патока19 и реката.

— Жената река — подхвърли Карлсън. — Нали д-р Брадшо използва този термин?

— Жената река? — повтори неразбиращо Джак.

— Пълни глупости! — каза Фрида.

— Той е светило в своята област — напомни й Карлсън.

— Тя просто се опитваше да отговори на въпроса ни.

— Тогава защо не ни отговори по-ясно?

— Защото не възприема света по начина, по който го възприемаме ние. Но се постара да ни отговори, доколкото можа. — Фрида ги поведе към една пешеходна алея отстрани на къщата, преградена в долния си край. — „Алеята на Дрейк“ — прочете тя.

— И? — подкани я Карлсън.

— Мишел Дойс събира разни неща, донася ги вкъщи и ги подрежда.

— Искаш да кажеш, че е добавила мъртвец към колекцията си?

— Смятам, че точно това ни е казала.

Последва дълго мълчание, докато Карлсън мислеше напрегнато.

— Според теб Мишел Дойс е намерила трупа на алеята и го е довлякла в жилището си?

— Не е било нужно да го влачи дълго. Разстоянието е не повече от петнайсет-двайсет фута20 до входната врата. За нея това е било спешен случай. Мислела е, че му помага.

Съсредоточен, Карлсън бавно кимна с глава. Фрида забеляза и още нещо — някаква смесица между веселост и тъга.