Измамна светлина [bg]

— Някои от по-жилавите ни гости поискаха да излязат на езда — обясни Доминик. — Тъкмо се канех да тръгна с тях. Полицаят, когото изпратихте, каза, че не възразява. Отначало не беше много сигурен, но щом видя конете, омекна. Навярно се с досетил, че няма как да стигнем с тях до границата. Надявам се, че не съм му създала проблеми неволно.

— Ни най-малко — увери я Гамаш, но Бовоар изглеждаше така, сякаш би дал точно противоположния отговор, ако беше на мястото на началника си.

Докато крачеха по тревата към обора, успяха да зърнат хората и животните в постройката. Бяха в сянка — само очертани на силуети.

Сред тях се открояваше фигурата на млад униформен полицай от Sûreté. Слаб. Дори отдалече изглеждаше някак непохватен.

За миг главен инспектор Гамаш усети как сърцето му се разтуптява и кръвта нахлува в главата му. Почувства се замаян и дори се притесни, че може да припадне. Дланите му изстинаха. Зачуди се дали Жан Ги е забелязал тази внезапна реакция, този неочакван пристъп. Предизвикан от спомена за един друг млад полицай, който оживя за момент пред очите му.

Но само след секунди отново бе мъртъв.

Арман Гамаш бе толкова разтърсен, че му отне известно време да се окопити. Почти залитна, но когато шокът отмина все още се държеше на крака. Лицето му все още бе спокойно. Нищо не издаваше какво се бе случило във вътрешния му свят, с изключение на едва забележимото треперене на дясната ръка, която главният инспектор побърза да стисне в юмрук.

Младият полицай се отдели от останалите силуети и излезе на дневна светлина. Придоби плътност. На хубавото му лице бе изписана решителност и тревога. Крачеше нетърпеливо към тях.

— Сър — изпъчи се младежът и отдаде чест на главния инспектор, който му махна с ръка да застане свободно. — Просто дойдох да проверя — изрече забързано. — Исках да се уверя, че няма да създадат проблеми, ако излязат на езда с конете. Не съм искал да оставям мястото неохранявано.

Полицаят не се беше срещал лично с Гамаш досега. Разбира се, беше го виждал отдалече. Както и повечето жители на провинцията. По телевизионните новини, в интервюта, на снимки във вестниците. При излъчването на погребалната церемония! В памет на полицаите, загинали в акция под ръководството на Гамаш само преди шест месеца.

Младежът дори бе посетил една от лекциите на възрастния детектив в академията.

Ала сега, докато гледаше главния инспектор, всички други образи се стопиха и отстъпиха пред един. Изтеклото в интернет видео от онова нападение, в която бяха загубили живота си толкова полицейски служители. Не трябваше никой да вижда кадрите, но милиони ги бяха гледали, откакто видеото се разпространи светкавично в интернет. Вече бе трудно човек да погледне Арман Гамаш и грапавия белег на слепоочието му, без да се сети за онова видео.

Пред неопитния полицай обаче стоеше човек от плът и кръв. Знаменитият началник на всеизвестния отдел "Убийства". Беше толкова близо, че младежът дори можеше да долови аромата му. Много лек полъх на сандалово дърво и още нещо. Розова вода. Служителят погледна в дълбоките кафяви очи на детектива и осъзна, че никога не е виждал такива. В младия мъж се бяха взирали много по-висшестоящи офицери. Всъщност всеки бе с по-висок чин от него. Но никога досега не бе изпитвал нещо подобно.