Дъщерите на Костотрошача [bg]

— Изглеждаш съкрушена — отбеляза той.

— Изморена съм. Просто съм изморена.

— Не ми изглеждаш изморена. Изглеждаш ми… добре.

— Не съм.

— М-да… И аз не съм. Току-що ни натриха носовете, в случай че още не си схванала.

— Това го приемам — отговори Рики. — Повече ме притеснява фактът, че Костотрошача е на свобода. Независимо дали Суицър е виновен, или не.

Морт кимна веднъж съвсем бавно.

Рики доразви мисълта си:

— Освен ако случайно не го арестуваме за друго престъпление.

Устните на Кракър се нацупиха в месеста гримаса.

— Притискат ме да ти отнема случая. Надявам се, разбираш…

— Да, сър. Обществеността се нуждае от изкупителна жертва, защо да не съм аз?

— Не става дума за успокояване на общественото мнение, а за това, че не успя да задържиш виновника зад решетките.

— Тогава ме преместете. Възложете този случай на някой по-добър от мен. На младши агент, който знае повече от мен за Костотрошача. По дяволите, разтръбете из целия град, че вече всички може да спят спокойно, понеже единственият агент, способен да притисне Костотрошача до стената, е отстранен от случая, та ФБР да се измъкне сухо от водата.

— Не бих се изразил толкова сбито, но виждам, че разбираш за какво става дума.

— Допускам, че прокурорът ще ви заобича още повече.

— Не знам, не съм говорил с него, откакто научих.

— Мислех, че споделяте всичките си тайни.

Той продължи, без никакъв намек, че се е засегнал:

— Да, работим в тясно сътрудничество. Така е по-добре. Тъй или иначе, ще стигнем до дъното на този случай. В момента единственият въпрос е дали да го направим с теб, или без теб.

Рики се изправи и се приближи до прозореца с ръце на кръста, замислена за ефекта от черната пола с изискана дължина малко над коляното, за черните си обувки с висок ток, които изглеждаха твърде претенциозни, твърде елегантни. В мигове като този й се искаше да е малко по-висока и с петнайсетина сантиметра по-широка в раменете. Още някои допълнителни органи на съответните места също не биха навредили.

Обърна се към Кракър.

— Ясно е, че вие решавате. Обаче съзнавате, че на всеки друг следовател ще му трябва най-малко един месец, за да опознае случая толкова добре, колкото го познавам аз.

— Какво познаваш, Рики? Какво точно знаеш?

— Като начало, съществува доста голяма вероятност наистина да сме заловили не когото трябва — отсече рязко тя и посочи към прозореца като към въображаем заподозрян. — Да, уликите пасват и с тази кръвна проба, която размахахме, се постарахме да бъде точно така. Само че уликите пасват и по отношение на още хиляди други хора на улицата. Само не ме убеждавайте колко сте сигурен, че сме пипнали когото трябва.