Дъщерите на Костотрошача [bg]

Никога не би изрекъл и една гневна дума към Селин.

Щеше да й купува каквото иска, колкото и да му струваше.

Щеше да й поднася закуска в леглото, да пере дрехите и да й се усмихва влюбено от другия край на стаята. И рози, щеше да изпълни света й с рози, с толкова червени и розови рози, че съседите да го помислят за луд, какъвто вероятно беше.

А що се отнася до Бетани… През последните шест дни беше плакал безмълвно, докато излизаше от вцепенението си, ходеше до кафенето, прекарваше там времето между четирите отделни изслушвания, лежеше в леглото си късно нощем, качваше се на самолета, наблюдаваше от прозореца океана ниско долу, слизаше от АС-130, преметнал през рамо чувала си, разговаряше с психиатъра във Военноморската болница в Бетесда и накрая докато летеше към дома си в Остин, където беше имал добрината да отседне в хотел.

Вече пред къщи, щом си помисли за Бетани, сълзи отново парнаха очите му и той примигна и си обеща да не допусне емоциите да му попречат, когато влезе вътре.

Тази мисъл го накара да се закове на половин метър пред вратата. Не, Райън, недостатъкът ти беше, че бягаш от емоциите. Покажи им чувствата си, покажи им какво изпитваш.

Беше решил обаче да не търси съчувствието на близките си. Подробностите около отвличането му в Ирак не биваше да играят никаква роля в старанието му да ги спечели отново. Беше ги изгубил преди инцидента заради онова, което беше сторил или… не беше сторил. Сега щеше сам да ги заслужи отново.

Райън пристъпи и натисна звънеца с несигурна ръка.

Дълбоко от вътрешността на къщата се разнесе гласът на Селин:

— Вратата е отворена, ангелче!

Бетани. Беше го взела за Бетани.

— Аз съм — обади се той пресипнало.

— В кухнята сме!

Две мисли се стрелнаха в главата му. „Ние“ означава, че Бетани е с нея. Бяха в кухнята и го чакаха. И беше нарекла него „ангелче“ — нежното обръщение, което някога използваше за него, а сега беше запазено за Бетани.

Окрилен от неочаквания си късмет, Райън се вмъкна вътре и тихо затвори вратата зад гърба си. Селин се смееше в кухнята.

— Не, шоколад, глупаче. Прави чилито по-пикантно. Довери ми се, ще ти хареса.

Застана на изтривалката от вътрешната страна на вратата и остави гласът й да отмие страховете му. Ако можеше просто да постои тук и да послуша как съпругата му разговаря с дъщеря му за нещо толкова ежедневно като готвенето на чили.

Селин продължи да говори и да обяснява какъв вкус придава шоколадът. Райън нямаше представа, че е превърнала готварството в хоби.

Мина през дневната на път за ярко осветената кухня, като си мислеше на всяка крачка, че трябва да произнесе речта си точно каквато я беше репетирал, никакви отклонения. Освен това трябваше да изрече всичко, преди Селин да успее да реагира.