Дъщерите на Костотрошача [bg]

— Говорех по другия телефон, когато звънна, извинявай. Доста време мина, нали? Май за последен път говорихме преди месец, нали?

— Месец ли? — Толкова отдавна ли беше? — Ами, да… лоша работа. Аз…

— Много неща се случиха през този месец — каза тя. — Бетани получи корицата на „Ют Нейшън“.

— Наистина ли? Корицата?

— Моля те, кажи ми, че знаеш какво означава това, Райън?

Той обърна гръб към стаята. Нямаше никаква представа за какво говори жена му. Може би организация, която се казваше „Ют Нейшън“, беше предложила на Бетани някаква работа. Наистина не можеше да се досети.

— Селин…

— Тя работи като модел, това поне помниш ли?

— Модел ли? Ще я снимат за корицата на списание ли?

— На каталог за младежки дрехи.

— О! О! — Не се сещаше какво друго да каже, затова го повтори отново: — О!

— Защо не й се обадиш да й го кажеш лично?

— Веднага ще й звънна. Може би ще кажа на нея. Искам да кажа, ще й съобщя… — В гърдите му нахлу прилив на чувства и прекъснаха думите му. Подпря челото си с ръка и здраво стисна телефона с другата, задавен от собствените си угризения.

— Като се замисля, може би е по-добре да не го правиш.

Какво? Какво се опитваше да му каже тя? Отказваше да разсъждава над каквито и да било отговори на този въпрос.

— Селин? — Откъде да започне? — Селин, скъпа, трябва да ти кажа нещо. Миналата седмица ми се случи нещо.

— Чакай малко. — Линията заглъхна за малко, после Селин се върна. — Извинявай. Джейни и глупавите й котки. Няма значение.

— Коя е Джейни?

Селин не отговори веднага.

Нещо в мълчанието беше много по-изразително от думите й. Дори не познаваш приятелките ми. Но нали той тъкмо затова се обаждаше! Щеше да поправи всичко.

— Селин… Заловиха ме…

— Защо го правиш, Райън? — попита тя по-тихо.

— Това се опитвам да обясня. Те… Бях на мисия…

— Моля те, Райън, замълчи за момент. Говориш несвързано.

Какво правеше тя? Лицето на Райън пламна. Какво правеше тя? Трябваше да мине по същество.

— Селин, прибирам се у дома.

— Вече не мога… — Тя замълча, после настоя да си изясни: — Какво значи „прибирам се у дома“?

— Значи, че се прибирам у дома. Това се опитвам да ти кажа. Конвоят, в който се намирах, попадна под обстрел и ме отвлякоха някакви бунтовници. Не беше много… беше тежко.

— Кога?

— Преди седмица.

Тя се поколеба.

— Съжалявам. Добре ли си?

— Да, вече съм добре.

— Нараниха ли те?

— Не. — Реши да премълчи подробностите, за да не я натоварва. Трябваше да започнат на чисто, а не да потъват в емоционалния хаос на миналото. — Добре съм. Беше страшничко, но всичко се оправи. Това ми помогна да се опомня. — Тя не отвърна, затова Райън добави: — Да си спомня кой съм всъщност.