Дъщерите на Костотрошача [bg]

— И?

— И не мога да се отърся от мисълта, че става дума за човек, който не убива в Тексас, защото не е в Тексас.

— Понеже през последните две годни е мобилизиран.

— Просто ми хрумна — сви рамене Рики. — Не знаем. Работата е там, че докато не се откажем от Суицър и не започнем да разглеждаме други възможности, никога няма да зададем правилните въпроси. Би трябвало да разговарям с военните, вместо да се боря за разрешение да си върша работата. Единственият ми приоритет би следвало да бъде да го спра, преди да убие отново.

— Ако вече не го е направил. — Кракър въздъхна тежко. — Ето, принуди ме да звуча като теб.

— Какво ако греша ли? А какво можем да изгубим?

И двамата знаеха, че няма какво.

Кракър разпери едрите си длани върху бюрото и потупа по повърхността с дебелите си пръсти.

— Добре, Валънтайн. Върви да преследваш това привидение. Но ако уликите дори съвсем слабо понамирисват на Суицър, искам да ме осведомиш.

Тя се запъти към вратата.

— Трябва да знаете, че една от нишките, които трябва да проследя до източника, е кръвната проба.

— Не, Рики, не знам това.

— Някой е подхвърлил кръвта, сър. Трябва да узная кой.

— Ти само допускаш, че някой е подхвърлил кръвта.

— Допускам, че Суицър не е нашият човек, което означава, че някой го е натопил. Ако разберем кой, това може да ни отведе до…

— Остави тази работа, Валънтайн. Ако някой от тази служба наистина е подхвърлил уликите, аз ще се заема с него. Моя работа е, не твоя. Не искам да душиш край моята операция, ясно?

Рики вдигна двете си ръце, за да покаже, че се предава.

— Ясно. Няма да душа около любимото ФБР. Кълна се.

Отвори вратата.

— Нито около прокуратурата! — подвикна след нея Кракър.

Тя обаче вече крачеше по коридора и не беше в настроение да дава повече обещания.