Дъщерите на Костотрошача [bg]

Стана в седем часа, взе си душ, облече сини памучни панталони и бяла риза и се възползва от безплатната закуска на първия етаж — кафе, кроасани, конфитюр и сок. В седем и четирийсет и пет хвана такси, което го откара до библиотека „Джон Хенри Фолк“ на улица „Гуадалупе“.

— Почакайте ме двайсет минути, ако не се върна, задръжте рестото. — Остави на шофьора трийсет долара и влезе в библиотеката.

Бърт Уелш се оказа човек, с когото Райън реши, че би могъл да се разбере. Юрист. Всъщност беше прокурор на окръг Травис.

Райън се взираше във файла, който му изрови търсачката „Гугъл“ и искрицата надежда, в която упорито се бе вкопчил през нощта, се разгоря. Не само щеше относително бързо да открие Бърт, но и щеше да му е по-лесно да апелира към здравия му разум, отколкото ако си имаше работа с по-слабо образован човек. Най-малкото юрист на толкова висок обществен пост щеше да е принуден поне да разгледа разумния му иск.

Мислите му се върнаха към Бетани — как стоеше царствено и го наблюдаваше с блеснал поглед. Тя поне щеше да разбере силния му копнеж да възстанови връзката с дъщеря си.

Райън набързо прегледа вестникарската статия за избора на прокурора и погледът му спря върху една дума, оцветена различно и дадена като линк.

Костотрошача.

Прочете абзаца, в който се намираше линкът. Явно Бърт Уелш дължеше избирането си за прокурор до голяма степен на съдебното дело срещу Фил Суицър, известен още като Костотрошача, за когото се смяташе, че е убил седем момичета, като е натрошил костите им, без да накърнява кожата, макар да го осъдили по обвинението само за едно убийство.

Последното момиче било ученичка в училище „Сейнт Майкъл“. Не беше нужно човек да е гений, за да се досети, че Селин се беше запознала с Бърт там, в училището на Бетани, докато Райън беше далеч и спасяваше света.

Затвори очи и затърси тъничка нишка надежда. Трябваше да се обясни с този мъж. Уелш несъмнено щеше да го разбере, след като научеше какво е преживял самият Райън в плен на другия костотрошач там, в пустинята.

Разпечата страницата, сгъна я прилежно, пъхна я в джоба си и излезе от библиотеката.

Сградата на административната управа на окръг Травис, в която работеше прокурорът, се намираше на Единайсета улица, на няколко пресечки от „Гуадалупе“. Плати на таксито, мина под знамето на Тексас отдясно и под американското знаме отляво и влезе през стъклената врата.

Отне му двайсет минути да намери фоайето пред кабинета на Бърт на третия етаж. Възнамеряваше да почака, ако се наложи — рано или късно Уелш щеше да се появи в кабинета си, а ако Райън извади късмет, това щеше да се случи още днес.

И най-вече трябваше да остане спокоен. Стоеше като привидение в ъгъла и чакаше да се появи онзи. Последното, което можеше да си позволи пред очите на всички, беше да се срине физически.