![Дъщерите на Костотрошача [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/9/dshcherite-na-kostotroshacha-bg-download.jpg)
Дъщерите на Костотрошача [bg]
- Автор: Деккер Тед
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-58-5
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дъщерите на Костотрошача [bg]». Краткое содержание книги:
„Тед Декър е истински майстор на трилъра и „Дъщерите на Костотрошача“ е блестящо доказателство за това!“ Нелсън Демил, New York Times bestselling author
„Този роман не просто ти влиза под кожата — историята се загнездва в душата ти и заживява там, събуждайки болка и възхищение. Брад Мелцър, New York Times bestselling author
„Дъщерите на Костотрошача“ е истински „тур дьо форс“ на съспенса, който изисква да бъде прочетен на един дъх!“ Джеймс Ролинс, New York Times bestselling author
— Ще се спънеш и ще паднеш, докато четеш тази глупост — отбеляза Бетани.
Пати прелисти една страница.
— Знаеш ли, според мен не всички момичета по тия снимки заслужават да са тук. Виж тази. — Тя показа страницата само колкото Бетани да мерне доста невзрачна блондинка в червена фланелка, но после каталогът отново се долепи до носа на Пати. — Сигурно за да може всички ние, недостойните, да има с кого да се отъждествяваме и да купуваме дрехите, нали?
— О, я стига! — сряза я Бетани. — И бездруго всичко е голяма глупост. — Протегна ръка и Пати с въздишка пльосна каталога върху дланта й.
— Е, ако ти се прииска да дойда при теб в глупавия Ню Йорк, просто ми кажи. Стиви покани ли те вече на срещата на випуска?
— Едва ли ще стане. Тази година няма да ходя.
— Какво? Не бъди глупава!
— Сериозно.
Приятелката й се нацупи.
— Наистина ли не забелязваш цялата глупост? — попита Бетани.
— Каква глупост? Не разбирам какво толкова се дърпаш и започваш да ме дразниш с това дърдорене за глупостта. Добре де, почнала си да откачаш при мисълта, че ще се прочуеш. Момчета те свалят по коридорите, всеки ден получаваш адски много обаждания от Ню Йорк, понеже имаш майка, на която й пука. И сега — ау, колко е трудно! Страшна мъка. Затова откачаш, понеже всичко е адски тъпо. Е, извинявай, ама не го разбирам.
Това за майка й се запечата в съзнанието на Бетани. Бащата на Пати беше изоставил Пати и сестра й като много малки, а майка й се беше пропила. Беше получила достатъчно пари, за да изпрати двете си дъщери в частно училище и да живее в квартала, само че от самота се беше отдала на алкохола.
— Имаш право, трябва да съм й благодарна. И сигурно съм. Представяш ли си да откажа корицата! Само че… цялата тази работа наистина е много плитка, Пати, признай. Де да знам… май не е заради парите. Не ми трябва и вниманието.
— Момчетата?
Усети, че се изчервява.
— Добре де, не възразявам срещу това.
— Тогава престани да се заблуждаваш. Просто преиграваш.
— Я стига…
— Добре де, схванах, Бетани Бродуейска не би го направила. Обаче ти е приятно всички момчета да те зяпат как ходиш наперено из училище и се фукаш с прелестите си на път за часа по теология, така че не ме заблуждавай, скъпа!
Споменаването на часа отклони мислите на Бетани. Всъщност часът по теология и „Ют Нейшън“ доста си приличаха: продаваха фантазии, основани на огромно преувеличение.
— Викай ми сестра Бетани.
— Още по-добре. Може да те облекат както монахиня за снимките на следващата корица.
— Мечтания за отвъдния живот… влезте, ако ви стиска. — Бетани щракна с пръсти, отмервайки няколко такта, и изтананика думите от един сингъл на Бриана: — „Сестро, сестро, какво ще правиш довечера?“
— Ще правя любов до зори — заприпява Пати и се присъедини към приятелката си с предпазливо, но изненадващо гъвкаво кълчене. — Давай, скъпа!
Засмяха се и завиха към паркинга.
И докато вниманието на Пати бе разсеяно от собствения й сексапил, Бетани пусна бомбата:
— Наистина ли искаш да дойдеш?
— Къде, на събирането на випуска ли?
— В Ню Йорк.
Пати зяпна и преглътна мъчително.
— Сериозно ли говориш?
— Казват, че мога…
На Пати не й трябваше повече, за да разбере, че Бетани е напълно сериозна. Изписка, после запуши устата си ръка и се огледа, за да провери дали някой не я е видял в този неловък момент.
— Сериозно — усмихна й се Бетани.
— Кога? Боже, колко се радвам! Смяташ ли, че ще ми позволят да… — изпърха с клепачи, — … да си покажа прелестите?
— Съмнявам се, че имат предвид това.
— Но ме вземаш, нали? Ти го каза!
— Да не мислиш, че ще взема… — Все пак реши да не споменава някое име, което после може да използват срещу нея. — Че кого другиго да взема?
— Това е адски готино, момиче!
— При едно условие.
— Разбира се.
— Няма да казваш на никого, преди да заминем.
— Моля? Няма да се порадвам на славата?
— И ще зарежеш глупавите приказки за слава. Просто се дръж готино.
— Готино. Обещавам.
Боно запя „Прекрасен ден“ от айфона на Бетани. Мелодията за обажданията на майка й. Бетани докосна екранчето и се запъти към главния вход.