Дъщерите на Костотрошача [bg]

— Райън, запознай се с Бърт Уелш — остро каза Селин. — Бърт, това е Райън.

Къде беше Бетани? Райън се озърна.

Бърт прекоси стаята, обхвана с ръка талията на Селин и прониза Райън с твърд поглед.

— Къде е Бетани?

Мускулчетата на челюстите на Селин се издуха под кожата.

— Моля те, Райън, моментът не е подходящ. Не усложнявай нещата повече.

Той вдигна ръце слисан.

— Не, не е така. Ти не разбираш. Аз сгреших. Аз… Аз трябва… Върнах се…

— Не ми казвай, че не разбирам. Този разговор вече сме го водили. Но вече край. Искам да си тръгнеш.

— Това беше преди петнайсет години. Оттогава не се е случвало.

— Така ли? Мислиш, че си се самоотлъчил за седмица, но мен ако питаш, изобщо не се върна. Всичко свърши. Напусни къщата и, за бога, не забърквай Бетани в тази каша. Няма да допусна да я нараниш повече, отколкото вече си го сторил.

Думите го блъснаха болезнено в гърдите и дъхът му секна. Опита се да изрече нещо, да я увери, че никога не би наранил Бетани. Че идва, за да оправи нещата.

Но успя да продума само едно:

— Не…

— Мисля, че тя се изрази съвсем ясно, Райън — обади се Бърт. — Излез оттук или ще те изхвърля. Вече изясни ли ти се?

— Аз… — Той не помръдна. — Това е моят дом.

— Майко?

Райън се завъртя, когато чу гласа на Бетани. Тя стоеше в дневната, облечена с джинси и фланелка „Найки“. Видя приликите с четиринайсетгодишното момиче, което бе прегърнал за сбогом преди две години, но тази Бетани, която го гледаше слисано в момента, вече бе много далеч от предишната хлапачка.

Беше се превърнала в млада жена. Такава беше станала Бетани — красивото бебе, което двамата със Селин осиновиха преди шестнайсет години. Неговата дъщеря.

Обичаше я повече, отколкото подозираше.

Бетани дълго стоя, вперила безмълвен поглед в него. Райън не намираше нужните думи — нито към Селин, нито към мъжа, с когото се беше сближила, още по-малко към Бетани.

— Здравей, ангелче — промълви той.

— Не съм ти ангелче, Райън — отвърна тя и погледна към Селин през вратата.

— Бетани…?

Какво би могъл да й каже? Тя не му се притече на помощ. Бяха настроили горкото момиче срещу него.

— Моля те…

— Години наред лежах будна нощем и слушах как Селин плаче, преди да заспи — каза Бетани. — Това няма да се промени, като просто щракнеш с пръсти.

— Просто си върви, Райън — обади се Селин. — Не усложнявай нещата повече.

Стаята се завъртя край него. Беше очаквал трудности, но чак толкова… Те чисто и просто го убиваха!

И сякаш за да затвърди убеждението му докрай, здравенякът Бърт се приближи до него, ухаещ на афтършейв.

— Виж, Райън, мисля, че бяха съвсем ясни. Търпението на хората си има предел, нали ме разбираш?