Дъщерите на Костотрошача [bg]

— Не е такъв.

— Въпреки това ще съм по-спокойна, ако Бърт е там.

Една дребна полза от новината, че Райън възнамерява да се прибере у дома, беше фактът, че двете с майка й поне веднъж бяха на едно мнение. Бетани нямаше нищо против да посвикне с усещането.

— Ами ако пристигне следобед? — попита тя.

— Няма да съм тук. Ти си на тренировка до шест, нали?

— Точно така.

Майка й замълча.

— Този път ще стигна докрай, Бетани. Ако се появи, ще му кажа.

— Мисля, че трябва. Не се тревожи, мамо. Иди на гости на някоя приятелка. Просто не мисли за това.

— До довечера.

Затвори и си помисли, че може би ще й е приятно отново да види прокурора. Той беше змия, дори майка й виждаше лъскавите му люспи. Обаче Селин се чувстваше привлечена към змиите, особено към тази вежлива, грижовна и преуспяла змия. И най-важното: майка й очевидно беше луда по него.

— Ще се разведе ли? — попита Пати.

При тези думи светът на Бетани помръкна, сякаш приятелката й беше щракнала някакво копче. Може би заради думата „развод“. Внезапно тя й напомни колко безсмислена всъщност е цялата тази глупост с Ню Йорк.

Всички готини дрехи на света не можеха да прикрият едно тъжно сърце. За някакъв кратък миг Бетани се възненавидя, задето се е подчинила на мечтата на Селин да прави кариера като модел. Нали майка й не смяташе, че изисканите вечери и пътуванията до Ню Йорк щяха да компенсират онова, от което боледуваха двамата с Райън?

Всъщност целият свят боледуваше, до този извод стигна Бетани.

Пати забеляза, че настроението й помръкна и сви рамене:

— Него и бездруго все го няма, нали?

— Да.

Но нищо не й се струваше наред.

Макар половината училище да й завиждаше, Бетани се чувстваше потисната като никога досега. А това само по себе си беше доста противно.