![Дъщерите на Костотрошача [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/9/dshcherite-na-kostotroshacha-bg-download.jpg)
Дъщерите на Костотрошача [bg]
- Автор: Деккер Тед
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-58-5
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дъщерите на Костотрошача [bg]». Краткое содержание книги:
„Тед Декър е истински майстор на трилъра и „Дъщерите на Костотрошача“ е блестящо доказателство за това!“ Нелсън Демил, New York Times bestselling author
„Този роман не просто ти влиза под кожата — историята се загнездва в душата ти и заживява там, събуждайки болка и възхищение. Брад Мелцър, New York Times bestselling author
„Дъщерите на Костотрошача“ е истински „тур дьо форс“ на съспенса, който изисква да бъде прочетен на един дъх!“ Джеймс Ролинс, New York Times bestselling author
— Напоследък не е лесно човек да бъде американец.
— Не, имам предвид кой съм у дома. Съпруг. Баща.
Тя мълчеше.
— Селин, знам, че нещата помежду ни не вървят, но искам да променя това.
Тя продължаваше да мълчи. Не откликваше.
— Селин, прибирам се у дома.
— Твърде късно е — отговори.
— Как така твърде късно? Никога не е твърде късно.
— Кога се връщаш?
— Казаха след три дни. Може би ще минат пет, преди да пристигна в Остин.
— Не може да го направиш — тихо каза тя. — Не сега.
В този момент той разбра, че Селин е влюбена в друг. Разбра го по тона й, а също и заради дългия и противен наниз от нейните любовни истории — беше длъжен да го разбере и той го разбра. Но не изпита гняв към нея. Само печал. Заради тях двамата.
— Селин, моля те, не разбираш. Нещата се промениха.
— Е, тук също се промениха, Райън — каза тя по-категорично. Съзнаваше, че завръщането му у дома застрашава живота, който си беше изградила в Остин. — Не можеш просто да цъфнеш тук, все едно нищо не се е случило.
— Права си, права си. Аз… — Отчаяно затърси думи да й обясни, но те бяха затрупани от годините на мълчание. Затова изтърси изречението, което беше репетирал най-дълго след вчерашния разпит. — Обичам те, Селин.
— Не. — Гласът й преряза вените му. — Не можеш просто така да дойдеш и да паднеш на колене след толкова много време. Истината е, Райън, че не съм сигурна дали искам да бъдем заедно по-нататък. Знам, че сигурно ти звучи жестоко в такъв момент, и искрено съжалявам заради онова, което си преживял, но трябва да приемем истината един за друг.
— Нямаш представа какво съм преживял.
— А ти нямаш представа какво съм преживяла аз през всичките тези години. Не вярвам, че ме обичаш. Всъщност съм сигурна. Дори не ме харесваш.
— Селин, моля те, не може да говориш така! — Но всъщност можеше.
— Работата е там, че в действителност никога не си искал да бъдеш с мен.
Райън си даде сметка, че всъщност тя се опитва да му каже, че не го обича, че не иска да е с него, но като стоварва всичко отгоре му, оневинява самата себе си с това признание.
Райън се облегна на металния стол, усещайки стегнат възел в корема. Всичко се беше объркало. Тя не разбираше. Проумееше ли, щеше да промени мнението си. Сам си го беше навлякъл на главата, сега трябваше да се оправя. Не можеше да я вини.
— Селин, прибирам се у дома. Моля те, ще се върна след пет дни. Тогава ще поговорим и ще ти обясня всичко. Ще оправим нещата, нали?
— Не разбираш, Райън. Не искам да оправяме нещата. Слушаш ли ме?
— Бетани…
— Не смей да говориш за Бетани! Отдавна си я изоставил.
Светът се завъртя пред очите му. Тя не можеше да схване.
— Всичко свърши — заяви Селин. — Проумей го, Райън. Този път край. Искам развод.
Най-сетне отново беше способен да диша.
— Моля те, Селин… ти… не разбираш.
— Разбирам, че мога да бъда обичана от някой, който ме обича истински, не само ми изпраща чек.
Думите й бяха като остриета и Райън се опита да приеме болката, която му причиниха. Беше победил Калид, нали? Щеше да надвие и Селин.
Щеше отново да спечели любовта й.
Щеше отново да спечели обичта на Бетани.
— Сбогом, Райън.
Мислите за дъщеря му предизвикаха пареща болка, която започна да затваря съзнанието му. Треморът се възобнови, а това не беше добре, не и пред всички офицери наоколо. На всяка цена трябваше да се овладее.
Щеше да спечели отново обичта на Бетани, ако ще това да е последното, което ще направи.
Усети, че отсреща е настанало мълчание.
— Селин?
Тя обаче беше затворила.
11
Пати Роудс беше по-висока от Бетани с няколко сантиметра и беше само кожа, кости и крака. Смяташе се за дългуреста и макар Бетани винаги да прекъсваше изпълнените й със самосъжаление излияния, всъщност беше съгласна с нея. Не че Пати беше грозна, просто в момента се развиваше. Шини, дълга и остра кестенява коса, няколко упорити пъпки, никакъв бюст — какво да каже човек! Изобщо не беше грозна, но още не беше момичето, което би желала да бъде.
Мечтаеше да изглежда като Бетани, момичето с правите зъби, дългата диплеща се коса и гладка като на бебе кожа. Странното беше, че всъщност Бетани не искаше да бъде Бетани.
Вървяха по булевард „Бартън Крийк“ към кампуса на училище „Сейнт Майкълс“ зад следващия ъгъл, а Пати беше забола нос в каталога на „Ют Нейшън“.