Само един поглед [bg]

— И в какво се състои този метод?

— Казах му, че пишлето му е мънинко.

— О!

— Както вече споменах, това обезкуражава. Много е ефективно, макар често пъти да следват, така да се каже, косвени щети.

— Може би ще имам нужда от неговата помощ.

— Как?

Грейс се поколеба как да изложи нещата. Реши да се съсредоточи върху блондинката със зачеркнатото лице.

— Попаднах на една снимка… — започна тя.

— Е?

— На нея има една млада жена, вероятно на около двайсет.

— Хм.

— Това е стара снимка. Вероятно отпреди петнайсет-двайсет години. Помислих си дали да не я пусна по имейлната мрежа. И под някакъв благовиден предлог да проверим дали някой не би могъл да я идентифицира. Знам, че повечето хора не отварят такива имейли, но току-виж пък някой, я разпознал.

— Сложна работа.

— Да, знам.

— И след като вече споменахме за маниаците, представи си какви биха могли да бъдат някои отговори.

— Имаш ли по-добра идея?

— Всъщност не. Но може и да стане. Впрочем забелязваш ли, че не те разпитвам защо ти е необходимо да откриеш самоличността на някаква жена, фигурираща на снимка отпреди петнайсет-двайсет години?

— Забелязвам.

— Просто ме ориентирай за какво става дума.

— Дълга история.

— Не изпитваш ли нужда да я споделиш?

— Може би. Но изпитвам и нужда някой да наглежда децата за няколко часа.

— Аз съм сама и съм на разположение — пауза. — Уф, трябва да отвикна да повтарям това.

— Къде е Вики? — попита Грейс.

Вики беше дъщерята на Кора.

— Тази вечер е в Макменшън с бившия ми мъж и кобилестата му съпруга. Или, както обичам да казвам в такива случаи, тя е в бункера с Адолф и Ева.

Грейс се усмихна.

— Не съм с колата — каза Кора. — Ще можеш ли да минеш да ме забършеш?

— Ще мина, след като взема Макс.

Грейс отиде да прибере сина си от курсовете за извън училищно обучение, които видимо го потискаха. Тя се опита да го развесели, но безуспешно, така че се отказа. Помогна му да си облече якето. Шапката му липсваше, а също и едната ръкавица. Друга майка с жизнерадостен вид опаковаше отрочето си в пъден комплект цветово подбрани шапка, шалче и ръкавици (и двете налични). Тя погледна към Грейс и й се усмихна с притворно дружелюбие. Грейс не познаваше тази жена, но изпита дълбока антипатия.

Кора я чакаше на алеята пред къщата си, боядисана в бонбонено розово. Този цвят будеше омерзение у всички обитатели на квартала. Дори една съседка, превзето същество, носещо твърде подходящото за нейния случай име Миси, бе започнала да събира подписка с искане Кора да пребоядиса къщата си. Веднъж Грейс бе видяла тази досадница да обикаля с въпросната подписка в ръка по време на една училищна футболна среща и бе поискала да я види, след което демонстративно я скъса.